Правилата, по които се определя размера на гарантираните от държавата влогове се съдържат в чл.6 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. 1. Гарантирана от държавата е сумата от всички влогове, които едно лице е открило в банка, за която е открито производство по несъстоятелност. В тази сума освен главницата на влоговете се включват и
Законът за гарантиране на влоговете в банки създава привилегия за лица, които притежават влогове до определен размер в банка, чийто лиценз за банкова дейност е отнет. Привилегията се изразява в изплащане на дължимите суми на вложителя от специален държавен фонд вместо от неплатежоспособната банка. Тази привилегия не може да се тълкува разширително поради нейната специфика,
В Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер ,в сила от 12.02.1999 г., издадена от Българската народна банка, обнародвана в ДВ. бр.12 от 12.02. 1999г., попр. ДВ. бр.15 от 19.02 1999г., изм. ДВ. бр. 63 от 7.08 2009г. е определен редът,
Правото на всеки вложител да получи влога си във фалирала банка до гарантирания размер от 196 хил. лева възниква в деня, обявен от Фонда за гарантиране на влоговете в банки/ наричан по –долу Фонда/ за начална дата на плащане на гарантираните вземания. Условието е лицето да е включено в списъка на вложителите, който е изготвен
Синдикът е длъжен да извърши всички необходими действия и да използва всички допустими правни средства за събиране на вземанията на банката. Голяма част от тези вземания са за вноски по отпуснати кредити. На всички кредитополучатели, независимо дали имат или нямат просрочени вноски до датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката, синдикът изпраща покана
Залогът е правно действие за обезпечаване вземането на кредитор чрез движима вещ или вземане. В разговорния език самата вещ или вземане се нарича залог. Залогът дава право на обезпечения кредитор да получи парите си преди другите кредитори на длъжника, в случай, че последният не изпълни задължението си и заложената вещ бъде продадена. При обикновения залог
В чл.212 от Кодекса за застраховането/КЗ/ е възприет принципът, че имуществената застраховка следва застрахованото имущество, ако то бъде прехвърлено, и приобретателят на имуществото встъпва в правата и задълженията на застрахования без да е необходимо съгласието на застрахователя. От това правило са допустими изключения, но само ако те са предварително уговорени в застрахователната полица или
Записът на заповед е ценна книга по смисъла на чл. 560 от Гражданския процесуален кодекс, която материализира правото да бъде получена обозначената в него сума. Неспазването на изискването на чл. 535 от Търговския закон за форма и съдържание на записа на заповед води до неговата невалидност. Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени
Чрез записа на заповед издателят обещава да плати на поемателя обозначената в документа парична сума. Плащането може да бъде уговорено по четири начина:1. На посочена в записа на заповед дата, която е падеж на вземането.2. При предявяване на записа за плащане на издателя3. В определен срок след предявяване на записа на издателя4. .
Записът на заповед е ценна книга, удостоверяваща безусловно обещание да се плати означената в нея парична сума. Датата, на която трябва да се плати сумата може да бъде уговорена в самия запис на заповед или да бъде определена чрез срок след предявяване на записа на издателя му. И в двата случая вземането, удостоверено в
