Да отговоря на исковата молба срещу мен е мое право, а не задължение. Как ще постъпя от мен зависи. Ако отговоря своевременно , мога да ползвам всички възможности на защита в гражданския процес. Ако не отговоря, сам се лишавам от правото си да се защитавам. Отговорът на исковата молба е защитно средство на ответника,
Неприсъственото съдебно решение, познато в миналото като задочно решение, е средство за възпрепятстване на неоправдано забавяне на съдебния процес. Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове, напр. дела на мобилни оператори и топлофикационни дружества срещу техни клиенти за неплатени сметки, трудови дела за плащане на работна заплата, дела на
Този ,който е подал искова молба пред съда, може да я оттегли и заведеното от него дело ще бъде прекратено. Мотивите за това действие на ищеца са от различно естество: едни са свързани с предмета на делото и интереса от воденето му - спорното задължение е платено, спорът е разрешен извънсъдебно; другите са финансови-
Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност.С други думи съсобственикът може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността. Към съдебна делба се пристъпва, когато не
Неизвестният адрес на ответника и длъжника не е пречка за ищеца, съответно взискателя да реализират правата си по съдебен ред. В противен случай би се допуснало, необосновано и несправедливо, неизправният длъжник да избегне съдебно преследване. За да защити правата на отсъстващия ответник и длъжник , Гражданският процесуален кодекс е уредил възможност съдебният и изпълнителният
Запорите биват два вида: обезпечителни и изпълнителни. От вида на запора зависи и начинът на неговото вдигане. В следващото изложение ще разгледаме само процедурата за вдигане на обезпечителен запор, уредена в чл. 402 от от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/. Когато запорът е наложен като обезпечителна мярка в исково производство/бъдещо или висящо/, основанието за вдигане на
С разпоредбата на чл. 403 от Гражданския процесуален кодекс е уредена възможност за присъждане на обезщетение в случаите, когато обезпеченият иск е отхвърлен или не е предявен в определения от съда срок или делото е прекратено. В следващото изложение ще разгледаме обезщетяване на вреди вследствие наложен запор на банкова сметка на длъжника, макар че
Гражданският процесуален кодекс урежда възможност лица, които не са длъжници и чийто права са засегнати от принудително изпълнение срещу длъжник, да се защитят пред съда. Това се извършва с предявяване на иск пред съда, основан на чл.440, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс. Искът се насочва срещу длъжникът и неговия кредитор/взискателя по изпълнителното дело/.Предмет на
Повечето срокове за страните в гражданския процес са прекратителни, наричани още преклузивни. Те имат за цел да подтикнат участниците в процеса навреме да осъществят дадените им от закона процесуални права, затова след изтичането на срока правото да се извършват определени действия пред съда се прекратява. „Вратичката в закона ” е, че някои срокове могат
Нормата, която определя как се изчисляват определението от закона или съда срокове е чл.60 от Гражданския процесуален кодекс. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Едногодишни са сроковете, в които може да бъде
