С акт по чл.107 , ал.3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Най-често такива актове се съставят от НАП във връзка с деклариране на доходи на физически лица и от общинските данъчни служби- за данък “сгради“, данък за м.п.с
Данъци, осигуровки и глоби се събират принудително от публичен изпълнител в производство, уредено в глава двадесет и пета от Данъчно осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с някои изключения, изрично описани в чл.213, ал.1 на ДОПК. 1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата
Погасителната давност в данъчното право е законоопределеното време, през което бездействието на приходната администрация да събере дължимия данък, води до погасяване на правото й принудително да събере този данък. С изтичане на давността данъчното задължение не се погасява, но то може да бъде платено само доброволно от длъжника. Давността е правен институт, който защитава
Това е особен ред на връчване на съобщения, уреден в чл. 32, ал.1 от Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/, към който органите по приходите прибягват, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Чрез прилагане към данъчното досие се връчват съобщения за всички подлежащи на връчване актове, документи и
Общото правило на чл. 60, ал.1 от Закона за наследството /ЗН/ е , че ако приетото наследство е обременено със задължения, то всеки наследник отговаря за задълженията на наследодателя съобразно получения наследствен дял. Това правило разпределя отговорността между наследниците, но не ограничава нейния размер. Наследниците отговарят за пълния размер на задълженията на своя наследодател.
Данъкът върху недвижимите имоти, който се дължи от предприятия е регламентиран в чл.10-чл. 28 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/. Правната му уредба бележи различия на данъка за предприятия с данъка за недвижимите имоти, дължим от физическите лица , само досежно начина, по който се определя данъчната оценка на имота. Предприятия по смисъла на §1 от
Целта, заради която се налагат предварителни обезпечителни мерки, е предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното лице, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Мерки за предварително обезпечаване на данъчните вземанията най-често се налагат при наличие на някое
Всeки може да плати чуждо публично задължение / данък, осигуровки, глоба/, но не всеки платил може да ползва законните привилегии за държавните вземания. В общия случай третите лица могат да търсят от длъжниците сумите, които са платили на държавата по общия гражданскоправен ред, който е бавен и скъп. В някои случаи държавата стимулира третите
Запорът върху вземания на данъчен длъжник от трето лице е обезпечителна мярка съгласно чл. 198, ал.1 т. 2 от Данъчно-осигуритгелния процесуален кодекс/ДОПК/. Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение. Когато се запорират вземания на длъжника от банка запорното съобщение се връчва на банката, като запорът се смята наложен от
Когато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение, изпратена от органа, установил държавното вземане, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение и изпраща на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника
