Със Закона за изменение и допълнение на Търговския закон, публикуван в бр.20 на Държавен вестник от 2013 г. са въведени изискванията на Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011 г.). Новият чл. 309а от
Грешки и непълноти при вписване на обстоятелства в търговския регистър могат да бъдат допуснати както от длъжностните лица на Агенция по вписванията, така и от самите заявители. Грешка е вписването по партидата на търговеца на цифри, букви или цели думи, различни от съдържащите се в заявлението. Непълнота е не отразяване по партидата на думи
При прекратяване на членството на съдружник в дружество с ограничена отговорност при някоя от следните хипотези- при смърт на съдружник, при изключването му от общото събрание на съдружниците, при прекратяване с ликвидация или обявяване в несъстоятелност на съдружник-юридическо лице, като и при напускане на съдружник с предизвестие, се налага уреждане на имуществените последици от прекратяването.
Ако акционер изгуби акциии, може да поиска от съда да издаде решение за обезсилване на ценната книга , което замества акцията като подробно възпроизвежда съдържанието й и в този смисъл легитимира молителя с упражняването на правата по нея. В глава петдесет и трета на Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ е предвидена специална процедура за обеззилване на
Поръчителят на записа на заповед/авалист/ е солидарно отговорен за паричното задължение заедно с издателя на записа/ чл.485, ал.1 от Търговския закон/ . Изискуемостта на задължението по запис с падеж”на предявяване” зависи от това, дали и кога записът редовно е предявен на неговия издател. Ако задължението не бъде платено при предявяване на записа, кредиторът може да
За да бъде изискуемо парично задължение, за което е издаден запис на заповед с падеж „на предявяване”, същият трябва да бъде връчен лично на неговия издател. Това получаване трябва да бъде надлежно удостоверено, защото то е една от предпоставките за издаване на заповед за плащане и изпълнителен лист по реда на чл. 418 от
Правилата, по които се определя размера на гарантираните от държавата влогове се съдържат в чл.6 от Закона за гарантиране на влоговете в банките. 1. Гарантирана от държавата е сумата от всички влогове, които едно лице е открило в банка, за която е открито производство по несъстоятелност. В тази сума освен главницата на влоговете се включват и
Законът за гарантиране на влоговете в банки създава привилегия за лица, които притежават влогове до определен размер в банка, чийто лиценз за банкова дейност е отнет. Привилегията се изразява в изплащане на дължимите суми на вложителя от специален държавен фонд вместо от неплатежоспособната банка. Тази привилегия не може да се тълкува разширително поради нейната специфика,
В Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер ,в сила от 12.02.1999 г., издадена от Българската народна банка, обнародвана в ДВ. бр.12 от 12.02. 1999г., попр. ДВ. бр.15 от 19.02 1999г., изм. ДВ. бр. 63 от 7.08 2009г. е определен редът,
Правото на всеки вложител да получи влога си във фалирала банка до гарантирания размер от 196 хил. лева възниква в деня, обявен от Фонда за гарантиране на влоговете в банки/ наричан по –долу Фонда/ за начална дата на плащане на гарантираните вземания. Условието е лицето да е включено в списъка на вложителите, който е изготвен
