Опрощаването е един от начините, по които длъжникът се освобождава от дълга. Ефектът на опрощаването е погасяване/ликвидиране/ на дълга. И тъй като това е много приятен текст за всички длъжници наложително е да направим някои уточнения, които кредитори и длъжници трябва да знаят преди да пристъпят към ликвидиране на дълг чрез опрощаване.
Опрощаването на задължения е ДОГОВОР, уреден в чл. 108 от Закона за задълженията и договорите, който гласи, че задължението се опрощава, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника. Подчертахме „договор“, защото за да настъпи ефекта на опрощаването е необходимо кредиторът и длъжникът да постигнат съгласие за това. Едностранното изявление на кредитора, че се отказва от вземането си не е достатъчно, необходимо е изрично приемане от страна на длъжника. Че кой длъжник ще се възпротиви, ако кредиторът му се откаже от вземането ? Дори и да не се противопоставя на опрощаването, мълчанието на длъжника не е израз на съгласие и затова той трябва да заяви изрично, че е съгласен да му се опрости дълга. Законът мълчи по въпроса изисква ли се благодарност при опрощаване на дълг.
Необходимо ли е опрощаването да се извърши чрез писмен договор. Простият отговор е не, но писмената форма е необходима, ако задължението е над 5 хил. лева, освен ако опрощаването не е между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително/ по аргумент от чл.164, ал.1 т.3 ГПК/. Това е така, защото законът /чл. 108 ЗЗД/ не поставя писмената форма на договора за опрощаване като условие за неговата валидност. Но при съдебен спор относно опрощаването на дълга, страната ,която се позовава на този факт трябва да го докаже. Ако опростеният дълг е бил под 5 хил. лева доказването може да се извърши със свидетелски показания, но свидетелите трябва да били очевидци на сключването на договора за опрощаване. Ето защо е целесъобразно договорът за опрощаване да е писмен. Нотариална заверка не е необходима, но при оспорване на подпис и/или дата на договора, тя ще е от полза на този, който се позовава на него.
Какво е необходимото съдържание на договора за опрощаване. Освен личните данни на страните- кредитор и длъжник договорът трябва да съдържа ясно и недвусмислено изявление, че те се съгласяват дългът да бъде опростен. Важна особеност : за да настъпи погасителният ефект на опрощаването, между страните трябва да бъде постигнато съгласие относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава./ задължително тълкуване на Върховния касационен съд, дадено в Решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. № 95/2015 г., т. к., І т. о. на ВКС.
Изявлението на кредитора и длъжника, че нямат претенции един към друг не погасява съществуващия паричен дълг.
Може ли договорът за опрощаване на бъде с условия. Може, стига тези условия да не накърняват добрите нрави, защото това би направило договорът нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 25., ал.1 от ЗЗД действието на договора може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. Това обстоятелство трябва изрично да бъде уговорено в договора за опрощаван, т. е. че дългът ще се счита за опростен, ако в бъдеще се случи определено събитие. Сбъдването на условието има обратно действие/чл. 25, ал.2 ЗЗД/, което означава, че дългът ще се счита погасен на датата на сключване на договора за опрощаване.
Може ли кредиторът да опрости част от паричен дълга. Може, в такъв случай се погасява само тази част от вземането, за която е постигнато съгласие, а останалата остава дължима. Напр. може да има опрощаване само на лихвите и/или на част от главницата, може да се опрости главницата, но натрупаната лихва да остане дължима.
Може ли кредиторът да опрости дълга срещу насрещна престация от длъжника, напр. извършване или не извършване на определено действие. Може, стига с исканата престация от длъжника да не се накърняват добрите нрави, да не се върши закононарушение или да се заобикаля закона, защото това би направило договорът нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД.
Договорът за опрощаване е приложим във всички граждански отношения, включително и произхождащи от непозволено увреждане.
Опрощаване е възможно в договорните отношения между търговци при съблюдаване разпоредбите на данъчното законодателство.
Договор за опрощаване на държавни вземания/данъци, глоби/ между държавната администрация и физически и юридически лица е недопустим. Според Конституцията /чл. 98 т.12/ държавни вземания се опрощават само от президента на Републиката.