Без предварително писмено съгласие на арендодателя арендаторът не може: да преотдаде под аренда земята или част от нея /чл.3, ал.5 от Закона за арендата в земеделието/. да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него .Съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват
Договор за аренда на земеделска земя могат да сключат: собственикът на земята съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално
1. Форма на договора за аренда Договорите за аренда се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. По същия начин се сключват и споразуменията за изменение или прекратяване на договорите за аренда. 2. Необходими ли са скици на арендуваните имоти Кадастрална скица на арендувания имот се прилага
Всяко дееспособно физическо лице /навършило 18 годишна възраст и което не е поставено под пълно или ограничено запрещение/ с местожителство в България, може да се регистрира като едноличен търговец/чл.56 от Търговския закон/ , ако за него не съществуват ограниченията в чл.57 ТЗ. Вписването на едноличния търговец се заличава от търговския регистър: при прекратяване на дейността
Лицата, които имат право да поискат откриване на производство по несъстоятелност за търговец/ търговско дружество, едноличен търговец и кооперация/ са изрично посочени в чл.625 от Търговския закон. Това са: Длъжникът- едноличен търговец, търговско дружество или кооперация, представлявани от техния управителен орган , съответно от ликвидатора за дружества в ликвидация; Кредитор на длъжника по търговска сделка.
Неплатежоспособността на търговеца е основание за откриване на производство по несъстоятелност /чл.607а, ал.1 Търговския закон/. Основната предпоставка за неплатежоспособността на търговеца е той да не е в състояние за изпълни определено в закона /чл. 608 , ал.1 ТЗ/ изискуемо парично вземане. Изискуемо е вземането, чийто падеж е настъпил. Срокът, в който едно парично задължение на
1. Няколко въвеждащи уточнения във връзка с обезпечителните мерки, предвидени в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ Обезпечителните мерки са правни действия, чрез които се извършва обезпечението на иск / пред съда/ или на присъдено вземане /с изпълнителен лист/. Видовете обезпечителни мерки са регламентирани в чл.397, ал.1 ГПК - налагане на възбрана върху недвижим имот; запор на движими
Запорът върху банкова сметка на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника от банката се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с парите по сметката , а на банката като трето задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземане по
Запорът върху банкова сметка на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника от банката се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с парите по сметката , а на банката като трето задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземане по
Запорът върху банкова сметка на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което: – определено вземане на длъжника от банката се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като – се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на банката като трето задължено лице – да плаща на длъжника. Запорът върху вземане по банкова
