В последните години зачестиха случаите, когато юридически лица, най-често ООД-та остават дълго време без управител. Това са случаите на смърт на управителя или заличаване на управителя в търговския регистър по негово искане по реда на чл.141, ал.5 от Търговския закон, когато съдружниците не са избрали нов управител. Липсата на законен представител възпрепятства извършването на всякакви процесуални действия, в т.ч. и данъчни, спрямо юридическото лице: не може да бъде извършена и/или приключена ревизия, не могат да бъдат извършени действия по принудително събиране на публични вземания, не могат да бъдат извършвани действия по обезпечаване на публични вземания.

При приемането на ДОПК през 2005 година беше предвидена възможност за назначаване на временен или особен представител на недееспособно лице или лице без законен представител само в случаите, когато се налага извършване на нетърпящи отлагане процесуални действия от орган по приходите или публичен изпълнител. Районните съдилища обаче отхвърляха исканията на НАП за назначаване на особен представител на търговски дружества и това е беше масова практика. Основните мотиви бяха, че връчването на актове в хода на ревизия или започване на такава не са действия, нетърпящи отлагане както и че разпоредбата на чл.11 от ДОПК се отнася само за физически лица. В края на 2020 г. бяха приети две нови алинеи на чл. 11, в сила от 01.01.2021 г., които запълниха празнотата в закона по отношение на юридическите лица, останали без законен представител. На органите по приходите и на публичните изпълнители е предоставена възможност да поискат от районния съд да назначи временен, съответно особен представител на юридическо лице, което няма представляващ за повече от три месеца, когато се налага извършването на процесуални действия спрямо това лице.

Набързо предприетите разпоредби за временния и особения представител в ревизионното производство ще създадат повече затруднения отколкото улеснения за данъчната администрация.

1. Не е ясно кой може да бъде назначен за временен или особен представител на юридическо лице. В ДОПК липсва изрична разпоредба относно изисквания към лицата, които могат да бъдат назначавани за особени или временни представите в данъчния процес. Липсва и препратка към ГПК. В този случай ГПК и Закона за правната помощ са неприложими, защото в тях особеното представителство е регламентирано със специални правни норми, предвиждащи особените представители да се назначават от съда, пред който делото е висящо, по предложение на съответния адвокатски съвет измежду адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ, както и определени условия, при които се осъществява процесуалното представителство.
2. Не е ясно кой ще заплаща възнаграждението на временния или особения представител. В гражданския и административния процес възнаграждението на особения представител се определя от съда и се внася авансово от страната, поискала извършването на нетърпящо отлагане процесуално действие или на ищеца, респ. жалбоподателя в административния процес. В ДОПК липсва уредба за възнаграждението на особения представител, който не може да бъде принуден безвъзмездно да извършва правни действия, за които носи гражданска отговорност пред представлявания.
3. Не е ясно какви действия може да приема и да извършва особения представител. Отново не може да бъде направена аналогия с гражданския или административния съдебен процес, в които ясно са дефинирани правомощията на процесуалните представители. Процесуалните действие на органите по приходите освен връчване на актове включват и изискване на документи и обяснения, каквито задължения по обясними причини особеният представител не може да изпълни, но пък неизпълнението им поражда негативни последици за ревизираното лице.
4. Не е уредена процедура за даване на съгласие, респ. отказ на лицето, което съдът назначава за особен представител както и уведомяването му за назначението. Никой против волята си не може да представлява друго лице.
5. Проблем с подсъдността на исканията за назначаване на особен представител поради използвания в закона израз „районния съд по местонахождението му“. Не е ясно дали компетентността на съда се определя от адреса на управление на юридическото лице или адреса на офиса, в който работи органът по приходите поискал назначаването.

 

Новата алинея 3 на чл. 11 от ДОПК предвижда, че съдът се произнася по искането на назначаване на особен представител с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от три дни от постъпването му, като определя временния, съответно особения, представител и срока, за който е назначен. Определението не подлежи на обжалване.

При сегашната правна уредба на особеното представителство в ревизионния данъчен процес ще има масови откази на адвокати да бъдат назначавани за особени представители както и ще продължи практиката на районните съдилища да отхвърлят исканията за назначаване на особени представители на търговски дружества по искане на НАП.