При принудително събиране на публични държавни и общински вземания, т.е данъци, акцизи, мита, задължителни осигурителни вноски, държавни и общински такси, глоби

Публичният изпълнител може да насочва изпълнението върху цялото имущество на длъжника. Изключенията са изброени изчерпателно в чл. 213, ал.2 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От тях могат да се възползват само длъжниците- физически лица. Правилото за несеквестируемия минимум не важи за корпоративните организации/ търговски дружества, фондации и други юридически лица/.

Имущество на длъжниците-физически лица, което не подлежи на принудително изпълнение:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет. Списъкът на вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, върху които съгласно чл. 339, буква „а“ от Гражданския процесуален кодекс не може да бъде насочено принудително изпълнение е публикуван в бр.51 от 3 юни 2003г на Държавен вестник и се прилага по аналогия за принудителното изпълнение на публични вземания.
2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;
3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;
4.  земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;
5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията – в общ размер до минималната работна заплата месечно.

Не се допуска принудително изпълнение и върху следните вземания на длъжник

1.обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;

2.социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3.сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;

4.вземанията за издръжка, определени от съда.

Ако публичният изпълнител насочи изпълнението върху някоя от гореописаните вещи или вземания, длъжникът има право да обжалва това негово действие пред директора на съответната териториална агенция на Националната агенция по приходите. Жалбата се подава чрез публичния изпълнител в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е присъствало или е било уведомено за извършването му. Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение Ако административният орган остави  жалбата без уважение, длъжникът има право да обжалва решението му пред административния съд, чието решение е окончателно.