В разпоредбите на чл. 34 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ са уредени основанията и процедурата по спиране на ревизионното производство.

Основанията , при които се спира ревизията са:

• заболяване на лице, чието участие е наложително – след удостоверяване с надлежен медицински документ;
• образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано;
• смърт или липса на законен представител на физическото лице – до учредяване на настойничество или попечителство или до назначаването на временен или особен представител от районния съд;
• смърт на единствения представляващ или липса на представляващ на юридическото лице – до вписване на нов представляващ или до назначаването на временен или особен представител от районния съд;
• подадена молба на субекта – еднократно, за определен срок, но не повече от три месеца;

При наличие на основанията за спиране на ревизионното производство преценката за спиране се прави от органа, възложил ревизията, а при административно обжалване – от решаващия орган. Производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица.

Ако ревизираното лице е направило искане за спиране на ревизията , компетентният орган се произнася в 7 –дневен срок от постъпване на искането. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Заповедта и отказът за спирането на производството подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчване на заповедта, съответно от изтичане на срока за произнасяне , чрез органа, чийто акт се обжалва, до административния съд по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът. В 14-дневен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя заповедта или отказа за спиране на производството. Определението на съда е окончателно.

Последиците от спирането на ревизията са следните:

• от датата на спиране данъчните органи не могат да предприемат процесуални действия за установяване на данъчни задължения по предмета на спряната ревизия, извършването на такива би довело до унищожаемост на издадения данъчен акт.
• сроковете за изпълнение на установените с ДПК задължения за данъчния субект във връзка със спряното производство престават да текат ;
• спира да тече срокът за завършване на ревизията ;
• независимо от спирането на ревизията, обаче, абсолютната десетгодишна давност за погасяване на публичните вземания не престава да тече .

След отпадане на основанието за спиране органът, назначил ревизията, издава нов възлагателен акт за възобновяване на ревизията