Въпросът за последователността на погасяване на публични вземания възниква, когато вноската , която прави длъжникът не е достатъчна за плащане на цялото съществуващо към момента задължение към държавата или общината. Редът, по който се извършва погасяването на задължението е регламентиран в чл. 169 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.
Публичните държавни вземания, за които се прилагат правилата на чл. 169 от ДОПК са изрично изброени в чл. 162, ал.2 и ал. 5 и ал.6 на ДОПК. Най-общо това са: данъци, митни сборове, задължителни осигурителни вноски; държавни такси; незаконосъобразно извършени осигурителни разходи; паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата; вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините; вземания по влезли в сила наказателни постановления; лихвите за публичните държавни вземания.
Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. Например: главницата е 1000 лв., лихви 200 лв. и разноски 200 лв. Длъжникът внася в НАП 800 лв. С тази сума ще бъде намалена главницата и дългът ще бъде редуциран както следва главница 200 лв., лихви 200 лв. и разноски 200 лв. Върху главницата от 200 лв. ще се начисляват нови лихви, които ще се прибавят към съществуващото задължение за лихва в размер на 200 лв. Ако следващата вноска е достатъчна за погасяване на главницата, с остатъка ще започне погасяване на натрупаните до момента лихви и така до окончателното ликвидиране на дълга.
При наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред НАП кое от своите задължения плаща. Това правило важи в случаите, когато не е започнало принудително събиране на задълженията от публичен изпълнител.
Специално правило за задължения, установявани от НАП: данъци и други задължения за централния бюджет, задължения за здравноосигурителни вноски, задължения за задължителни осигурителни вноски и задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, е установено в чл.169, ал.3 от ДОПК. До започване на принудително изпълнение длъжникът може за заяви кои от публичните си задължения иска да погаси с направената вноска.
Важно е да се знае : правото на длъжника да заяви на основание чл. 169, ал. 4 от ДОПК кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл. 178, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по предвидената за съответния вид задължение банкова сметка. Заявление във формата на специален документ не се подава.
Ако длъжникът е упражнил правото си да заяви за кой вид публично задължение прави вноска и тя не е достатъчна да погаси целия размер на задължението, с постъпила сума се погасява това задължение, чийто срокът за внасяне изтича най-рано. Например длъжникът е заявил, че внася здравни осигуровки, чийто общ размер възлиза на 500 лв. Вноската е 100 лв. и с нея се погасява най-старото задължение за здравна осигуровка. Важно: Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Например длъжникът дължи данъци- корпоративен и ДДС , чийто срок за плащане изтича на една и съща дата. Вноската, ако не е достатъчна да погаси цялото задължение, се разпределя между двете данъчни задължения съразмерно.
Правилата при погасяване на публични задължения, които се установяват от НАП се свеждат до следното: длъжникът има право да заяви кой вид задължение плаща, но няма право да каже кое от задълженията си от този вид плаща. Разпределението на вноската за погасяване на задължения от един и същи вид се извършва по правилото най-напред се погасява най-старото задължение. Ако най-старите две данъчни задължения са с един и същи срок, вноската се разпределя съразмерно между тях. Редът и начинът, по който се извършва това погасяване е определен със Заповед № ЗМФ-195 от 05.03.2014 г. на министъра на финансите. Заповедта е публикувана на Интернет страниците на НАП и Министерство на финансите.
Важно правило при погасяване на задълженията за лихви – чл. 169, ал.6 ДОПК. Към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.
Изключение от правилото за право на избор при плащане на публично задължение при издаден ревизионен акт. Длъжникът не може да избира кое задължение плаща, както и правилото за съразмерно погасяване на задължения от един и същи вид и с един и същ срок на плащане не се прилага, ако ревизионния акт за съответното задължение не е влязъл в сила, т.е. при обжалване. В случай, че длъжникът е обжалвал ревизионния акт, до образуване на изпълнителното дело той може да подаде заявление до НАП, че погасява задължението си по обжалвания акт . Ако погасяването на публичните задължения на длъжника става чрез прихващане на негови вземания от приходната администрация, длъжникът не може да посочва кои негови задължения следва да бъдат прихванати.
Ако по сметката на публичния изпълнител преди извършване на действия по принудителното събиране на държавното вземане длъжникът преведе пари / доброволно плащане/, с постъпила сума се погасява задължението, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно / чл.169 ал.3б ДОПК в сила от 01.05.2021 г./
След образуване на изпълнително дело с постъпилите суми от принудителното изпълнение публични вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви.