Потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен/ чл. 23 от Закона за потребителския кредит/.
Договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от Закона за потребителския кредит. Сред тях са изискването клаузите на договора да са изразени по ясен и разбираем начин, да е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено.
Недействителността на договор за потребителски кредит се обявява с влязло в сила съдебно решение. При обявяване на нищожността на договора за потребителски кредит съдът е длъжен да обсъди всички доводи на потребителя /кредитополучателя/ в т.ч. и дали точно е определен годишния процент на разходите и дали в него са включени всички разходи, предвидени в член 3 буква ж/ на Директива 2008/48/ ЕО.
Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз (девети състав) от 21 март 2024 година по дело C‑714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, който включва всички предвидени в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ ЕО разходи, този договор се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Това означава, че договор за потребителски кредит, в който таксите и комисионните за допълнителни услуги не са включени в годишния процент на разходите , е нищожен.
Такси и комисиони за допълнителни услуги кредиторът може да събира от потребителя съгласно чл. 10а от Закона за потребителския кредит , ако:
- тези такси и комисионни са свързани с договора за потребителски кредит
- видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие.
В решението от 21 март 2024 година по дело C‑714/22 СЕС не си служи термините „такси и комисионни“ , а използва юридически по-коректното понятие „ разходи за допълнителни услуги“.
Разходите за допълнителни услуги към договор за потребителски кредит попадат в обхвата на понятието „ общи разходи по кредита“ според решението на СЕС. Към тях спадат:
- Такса за предимство при разглеждане на искането за отпускане на кредит
- Такса за предимство при предоставяне на разположение на заетата сума / такса за бързо отпускане на кредита, за предимство при разглеждане на документите и пр./
- Такса за възможно отлагане на изплащането на месечните вноски / за отсрочване на вноски/
- Такса за намаляване на вноските по кредита/ за разсрочване на вноски/
Общото и особеното за тези „такси“ е , че клаузите ,с които те са уговорени са задължителни за получаването на съответния кредит или включването на такива такси в договора е предназначено да прикрие действителните разходи по кредита, т.е по-високия действителен размер на годишния процент на разходите по кредита. Според СЕС допълнителните услуги, за които кредиторите събират „такси“ не спадат към основния предмет на договора за потребителски кредит и следователно подлежат на преценката на решаващия съд за неравноправност. Ако без такси, т.е. разходи за допълнителни услуги, кредиторът не отпуска потребителски кредит, сключеният между него и потребителят договор е нищожен и на връщане подлежи само действително получената парична сума / без лихви, такси и разноски/.