В определени в чл. 133 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ хипотези данъчните задължения могат да бъдат изменени. Предпоставки: да е извършена ревизия и задължението да е установено с ревизионен акт, който не е обжалван пред съда. Това означава, че данъчното задължение може да бъде изменено при административно обжалване на акта както и ако същият е влязъл в сила/ ревизионният акт не е бил обжалван/.

 

Инициативата за изменение на акта може да изхожда от органа по приходите или от ревизираното лице.

Законът изрично определя основанията за изменение на данъчното задължение, а именно:

1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван или до влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;
2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;
3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;
4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
6. когато за установените с ревизионния акт задължения има влязло в сила решение по процедура за разрешаване на спорове между държави – членки на Европейския съюз, във връзка със спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер

Изменението на задълженията се извършва чрез издаване на нов ревизионен акт. Ревизията се назначава от териториалния данъчен директор по негова преценка след като е бил уведомен от органа по приходите за наличие на основание за изменение на данъчно задължение или по писмено искане на заинтересованото лице, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.

Изменението на данъчни задължения е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на пет години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация.

Отказът на териториалния данъчен директор да възложи ревизия за изменение на данъчно задължение е обжалваем в 14 дневен срок от получаване на решението пред съответния административен съд, чието определение е окончателно.

Когато се установи, че задължението за данъци е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.

Изменение на данъчни и осигурителни задължения не е възможно, когато ревизираното лице и сключило споразумение с ревизиращия орган относно доказателствата, които след сключване на споразумението по чл. 154 ДОПК се считат за безспорни.