В данъчната практика има случаи на установени с ревизионен акт задължения по Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ на лице, което е било длъжник по изпълнително дело, по което в процедура на публична продан е бил продаден недвижим жилищен имот на ревизираното лице. При съдебно обжалване на ревизионния акт спорът между страните се заключава в това дали публичната продан представлява сделка за продажба на имота и дали получените от нея средства се облагат с данък върху доход, получен при прехвърляне на имущество.
Продажната цена при публичната продан не е доход от прехвърляне на права или имущество, изрично посочен в чл.10, ал.1 т.5 от ЗДДФЛ.
Публичната продан е принудителен способ за удовлетворяване на кредитор, а не сделка и поради това не попада в обхвата на посочените в чл. 33 от ЗДДФЛ облагаеми доходи.
Сделката е юридически факт, който има за съществена част волеизявлението на едно или повече лица и поражда гражданско правно действие, чието съдържание се определя от съдържанието на волеизявлението. Сделката се формира при автономия на волята . Договорът е двустранно правна сделка, при която две или повече страни постигат съгласие относно създаването, изменението или прекратяването на една правна връзка между тях. В него участват две насрещни волеизявления.
Елементът „съгласие“, с който се характеризират договорите не съществува при принудителното изпълнение върху недвижим имот поради спецификата на фактическия му състав, включващ едностранно властническо изявление на съдебния изпълнител и гражданскоправното волеизявление на купувача. Поради това при публичната продан на имота /описан, възбранен, оценен, обявен и възложен по предвидения в закона ред от съдебния изпълнител/ няма свободно договаряне между страните/ длъжник, кредитор, наддавач и купувач на имота/ , нито по отношение определяне на цена, съобразно тяхната воля, нито по отношение обстоятелствата кога и как да се извърши прехвърлянето на собствеността. Публичната продан на имота на длъжника се извършва независимо от неговата воля, при спазване на формалните изисквания за поредицата от процесуални действия и актове на съдебния изпълнител, водеща в съвкупност до крайния му властнически акт- постановление за възлагане, който има вещно правни последици, т.е прехвърля правото на собственост от длъжника/ ипотекарния длъжник на купувача. Публичната продан се извършва в рамките на образуваното срещу длъжника изпълнително производство , а възлагането на имота с постановлението на съдебния изпълнител е обусловено от внасяне на дължимата сума от купувача по сметката на съдебния изпълнител. При публичната продан продавач на имота е съдебният изпълнител, а не длъжникът.
Доход ли е сумата, която съдебният изпълнител превежда по сметката на длъжника като остатък от постъпилите по изпълнителното дело суми след плащане на разноските по делото и вземането на взискателя ?
В случаите, когато получената при публичната продан сума е достатъчна за покриване разноските по изпълнителното дело и удовлетворяване напълно на взискателя и присъединените взискатели, ако има такива, остатъкът съдебният изпълнител превежда по банкова сметка на длъжника. Тази сума е облагаем доход съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, който предвижда, че облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.