От 30.06.2021 г. влязоха в сила разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс, регламентиращи връчването на съобщения, призовки и съдебни книжа на електронен адрес.
Правилото на чл. 38, ал.2 ГПК е връчването на и-мейл да се извършва чрез единния портал за електронно правосъдие/ЕПЕП/ или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Тези два начина няма да обсъждаме, тъй като са неприложими все още.
Когато не е избрана възможност за връчване чрез ЕПЕП или чрез квалифицирана електронна поща , но страната е посочила и-мейл адрес ,връчването се извършва на посочения адрес/ Чл. 38, ал. 3 ГПК/. Най-често се задава въпросът: на всеки и-мейл адрес, който се съдържа се в книжата по делото / искова молба, отговор на искова молба, писмени доказателства/ може ли съдът да изпраща съобщения на страните и дали във всички случаи това връчване е валидно. Отговорът е, само на и-мейл адрес изрично посочен от страната като адрес за връчване съдът може да изпраща призовки, съобщения и съдебни книжа. Електронен адрес, който се съдържа в приложени по делото книжа, включително доказателства за водена между страните по спора електронна кореспонденция, не следва да се използва от съда като възможен електронен адрес за връчване. Страната изрично трябва да се е съгласила : 1. да получава призовки и съобщения от съда по делото по електронната поща 2. да посочи адрес на електронната поща, на който да получава призовки и съобщения по делото. Изявлението на ищеца за призоваване на електронен адрес може да се съдържа в исковата молба/ като особено искане/ или в молба до съда след образуване на делото. Ответникът може да посочи адрес за призоваване и изпращане на съобщения по делото в отговора на исковата молба или по-късно в нарочна молба. Тук веднага се налага да направим уточнение, че на посочения от страната адрес ще бъдат изпращани съобщения и призовки само по конкретното дело, а не въобще – за всякакви други отношения със съдилищата. Принципът, възприет в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и в Гражданския процесуален кодекс е, че връчването по електронен път следва да става само при изрично изразено съгласие от страните в гражданското съдопроизводство, за конкретната инстанция или пред всички инстанции или за извършване на конкретно съдопроизводствено действие по електронен път.
При промяна на заявения електронен адрес за връчване: Ако страната е променила заявения по делото електронен адрес на връчване, тя е длъжна в месечен срок да уведоми съда за новия си и-мейл/ чл. 41 ал.1 ГПК/. Ако не стори това всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение/чл.41, ал.2 ГПК.
При заявен неверен или несъществуващ адрес всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени с всички последици от това.
Предупреждение: регламентираното в чл. 38, ал.3 ГПК връчване на съобщения, призовки и съдебни книжа на посочен от страната адрес на електронна поща е отклонение от принципа за сигурно връчване пред вид възможността за прихващане на некриптирани електронни изявления. При този начин на връчване актовете на съда /определения, решения, разпореждания/ и изявленията на страните / искова молба, отговор на искова молба, писмени доказателство- официални и частни документи/ се сканират от съдебен служител и се прикачват към писмото. Няма сигурност дали е прикачен правилният документи и дали изобщо са прикачени всички документи, подлежащи на връчване. Освен това, при връчване чрез адрес на обикновена електронна поща липсва възможност за удостоверяване на фактите, свързани с връчването. Тези факти са, свързани с доказване на времето на изпращане и на получаване на електронното изявление, идентичността на автора и на адресата, както и доказване на съдържанието на електронното изявление. Допълнително затруднение произтича от факта, че голяма част от доставчиците на електронна поща са установени извън България (напр. gmail, yahoo, hotmail и др.) и е изключително трудно да се събират доказателства по отношение на гореизброените факти.
Да припомним, че връчването на съобщения за съдебни актове/решения, определения, разпореждания/, призовки, съдебни книжа е процесуално действие на съда, от което произтичат права и задължения на страните , които рефлектиран върху предмета на спора. От датата на връчване на исковата молба, въззивната жалба, частната жалба и съответните отговори на ответниците както и съдебните решения, определения и разпореждания започват да текат срокове, свързани със защитата на страните в съдебния процес.
Връчването на съобщения, призовки и съдебни книжа ще е редовно само, ако адресатът на електронното изявление потвърди получаването му / чл. 41 а, ал.1 ГПК. В случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред, т.е. чрез връчител /призовкар/.
Може ли да бъде оттеглено съгласието за връчване на съдебни съобщения по и-мейл ? Съгласието за връчване по обикновената електронна поща може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.