Защита на трето лице – не длъжник от принудително изпълнение.Иск по чл. 440, ал.1 ГПК.

Гражданският процесуален кодекс урежда възможност лица, които не са длъжници и чийто права са засегнати от принудително изпълнение срещу длъжник, да се защитят пред съда. Това се извършва с предявяване на иск пред съда, основан на чл.440, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс. Искът се насочва срещу длъжникът и неговия кредитор/взискателя по изпълнителното дело/.Предмет на този иск е установяването, че имуществото срещу което е насочено принудителното изпълнение за събиране на парични вземания не принадлежи на длъжника. Целта на този иск е да се избегне възможността да се продаде имущество, което не принадлежи на длъжника.

Кои лица могат да се ползват от защитата на чл.440, ал.1 ГПК. Изискването на закона е лицето да не е участвало в принудителното изпълнение нито като длъжник, нито като ипотекарен или заложен длъжник и да не е във владение на имота, който е обект на принудително изпълнение. Лицата, които се намират във владение на имота имат друго правно средство за защита.

За да е допустим този иск е необходимо изпълнителното производство да е започнало, принудителното изпълнение да е насочено към имуществото, което е предмет на иска  и изпълнителното дело все още да не е приключило. Например извършен е опис на недвижим имот или движима вещ, предаване на движимата вещ в магазин, насрочване на публична продан. В тези случаи ако е описан чужд имот или чужд автомобил собственикът на тези вещи, разполага с иска по чл. 440, ал.1 ГПК. Ако вещите, предмет на иска са продадени или принудителното производство е прекратено, защитата по реда на чл. 440, ал.1 ГПК е безпредметна, тъй като целта , с която се води този процес е влязло в сила решение за уважаване на иска, което е основание за прекратяване на изпълнението срещу това имущество.

Важна особеност е, че искът по чл. 440, ал1. от ГПК е даден на разположение на трети лица, чийто права са засегнати от изпълнението , но само когато то е образувано за събиране на парични дългове. Този иск е недопустим, ако предмет на изпълнителното дело е принудително отнемане на вещи и изпълнение на определени действия.

Друга особеност е ,че с този иск се защитава както правото на собственост върху недвижим имот, така собствеността  върху движими вещи, но и други имуществени права като  например право на търговска марка, право на дружествен дял и др.

Ако искът по чл. 440, ал.1 ог ГПК е уважен и решението на съда е влязло в сила, съдебният изпълнител  прекратява изпълнението срещу това имущество на основание чл. 433, ал.1 т. 5 от ГПК поради това, че същото не може да бъде продадено. След като постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението влезе в сила, той е длъжен служебно да вдигне наложените запори и възбрани.

Обезпечение на иска по чл.440, ал.1 от ГПК е възможно. Както всички други искове и този може да бъде обезпечен по реда на чл. 389, ал.1 или 390 от ГПК. Подходящата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението спрямо имуществото, предмет на иска. В такива случаи обикновено съдът на основание чл. 391 ал.2 от ГПК задължава ищеца да представи парична гаранция.

Обезпечението на иска по чл.440, ал.1 от ГПК е целесъобразно и непременно трябва да бъде поискано от ищеца, т.е. третото лице, чийто права са засегнати от принудителното изпълнение на чужд дълг. Това е необходимо, тъй като предявяването на исковата молба срещу длъжника и неговия кредитор не спира изпълнението и ищецът рискува имуществото, за което претендира да бъде продадено до приключване на исковото дело.

Контакти
2018-01-11T18:51:27+00:00