Заповед за изпълнение

Заповедното производство е новост в съвременните български условия. То е въведено с Гражданския процесуален кодекс, в сила от 01.023.2008 г. Заповедното производство скъсява пътя за осъждане на неизправни длъжници и спестява време и разходи на кредиторите.Правата на длъжниците са защитени като им се дава възможност да възразят срещу неоснователни претенции на кредиторите като ги принудят да заведат дело и по общия ред да извършат пълно доказване на основанията за претендираното вземане.

  Всеки може да поиска от районния съд да издаде заповед за изпълнение , ако има парично вземане с настъпил падеж и същото е с размер до 15 хиляди лева. По този ред могат да се претендират вземания за заместими вещи на същата стойност. Заместими са движими вещи ,които се определят съобразно  тегло, брой или мярка/например 2 тона пясък, 4 броя автомобилни гуми, 100 бутилки вода/.
  Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. Заявлението се подава чрез попълване на специален формуляр, който  съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, т. е да са посочени съда и цената на иска, да е приложена вносната бележка за държавната такса и пълномощното, ако заявлението е подадено от пълномощник. Съдебната практика  наложи в заявлението да бъдат подробно изложени обстоятелствата, на които се основава искането, подобно на обстоятелствената част на исковата молба. В заявлението  задължително се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане.
Към заявлението се прилага пълномощно, ако молбата е подадена от пълномощник , както и документ за внесена държавна такса. За разлика от исковата молба, към заявлението за издаване на заповед за изпълнение не се прилагат доказателства, нито препис за ответника. Държавната такса е в размер на 2% от цената на иска/стойността на вземането/ но не по-малко от 25 лева.
 Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Длъжникът трябва да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България.
 При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.

                   

                      Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква. Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.    Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса в размер на  2% от цената на иска.  Ако  заявителят  е е предявили иска или не е представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и издадения изпълнителен .

                        Когато не е подадено в срок възражение или такова е подадено и  след това оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Контакти
2017-12-14T10:16:43+00:00