Запор на банковите сметки на данъчен длъжник

Банковите сметки на данъчнозадълженото лице могат да бъдат запорирани в  хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт, при обезпечение на установени и изискуеми публични вземания и при извършване на принудително изпълнение. В първия случай органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки , в това число и запор на банкови сметки,  с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Във втория случай  обезпечителен запор се налага за установени и изискуеми публични вземания. Обезпечението се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. И двата случая обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител, а длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение. В третия случай запорът се налага от публичния изпълнител при започнато принудително изпълнение за събиране на държавни вземания, запорното съобщение се връчва на длъжника.

 Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането.Банката е длъжна в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведоми публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му. Когато изпълнението е насочено върху валутна сметка, банката, в която се води сметката, изкупува валутата по нейния курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля левовата равностойност по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението.

Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.  Разрешението за неотложни плащания се дава от публичния изпълнител въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.  . Разрешението се дава, при условие , че сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника; забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника – прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.

Когато публичният изпълнител даде разрешение за неотложно плащане,той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.

Разрешението за неотложно плащане може да се изменя или отменя само от публичния ицпълнител, който го е издал.

Контакти
2018-01-10T12:12:19+00:00