Това е особен ред на връчване на съобщения, уреден в  чл. 32, ал.1 от Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/, към който органите по приходите прибягват, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни. Чрез прилагане към данъчното досие се връчват съобщения за всички подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и книжата за реализиране на административно наказателната отговорност. По същия ред може да е се процедира и при искане на информация от трети лица (насрещни проверки).

 

При връчване на заповед за извършване на ревизия органите по приходите обикновено търсят лицето и на други известни на администрацията и актуални към момента на връчването адреси, освен адреса за кореспонденция. Например на адреса на управление, публикуван в търговския регистър; на адреса на търговския обект, в който се използва регистриран от лицето касов апарат.

 

Предпоставките за  връчване чрез прилагане към досие са две :

1.Лицето да не е било открито на адреса си за кореспонденция, при посещение, извършено от данъчния орган.  Адресът за кореспонденция на субекта е  постоянният адрес – за физическите лица, ако не е посочен писмено друг адрес;  адресът на управление за едноличните търговци , местните юридически лица , търговските представителства и клоновете на чуждестранни лица. Посещенията се извършват от данъчните органи в рамките на работния им ден. Това често е пречка физическите лица да бъдат открити на домашния си адрес, ако същият е посочен за адрес на кореспонденция. Адресът за кореспонденция с данъчната администрация може да бъде различен от адреса на управление на търговското дружество. В този случай органът по приходите е длъжен да връчи съобщението на посочения адрес за кореспонденция.

 

2. Органите по приходите или връчителите да са извършили най-малко две посещения поне през 7 дни на адреса за кореспонденция

 

Обстоятелството, че лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, се удостоверява с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция.

 

 Протоколи за посещение на адрес не се съставят, когато са налице безспорни доказателства, че адресът за кореспонденция  е несъществуващ. Такива доказателства могат да бъдат всякакви официални документи, издадени най-често от общината и  установяващи, че адресът физически не съществува – напр. няма апартамент с такъв номер в жилищната сграда или няма съответен етаж на сградата или на адреса въобще няма сграда.

 

След второто посещение на адреса съобщението за връчването се поставя на определено за целта място (табло) в териториалната дирекция. За това свое действие данъчния орган не съставя протокол, а удостоверява датите на поставяне и сваляне на съобщението  чрез отбелязване върху самото съобщение. Съобщението се публикува и в Интернет на страницата на съответната териториална дирекция на НАП.

 

Данъчните органи нямат задължение да залепват уведомления на вратата или на пощенската кутия по аналогия с чл. 47 от Гражданския процесуален кодекс.

 

 Честа практика  в процедурата по чл. 32 ДОПК е органът по приходите да изпраща  писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение в случай, че лицето е посочило електронен адрес.

 

В  случай, че лицето не се яви до изтичането на 14 – дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен, като датата на връчване е датата на сваляне на съобщението от таблото. Ако лицето се яви по-рано и съобщението му се връчи, датата на връчване се определя по общите правила.

 

Най-често проблеми възникват при искане на информация от трети лица (насрещни проверки), когато тези лица не могат да бъдат открити и не се явяват да получат съобщението си и по този начин затрудняват извършването на ревизии на други субекти. Практиката на  данъчните органи в ревизионните произвадства по ЗДДС  в такива случаи е да приемат, че сделката, за която са поискали документи от третото лице, не се е осъществила и това поражда неблагоприятни последици за ревизирания субект. Тази практика се установява в противоречие със задължителното за данъчната администрация указание, дадено в Писмо изх. № 91-00-321 от 08.11.2007 г. на Министреството на финансите  и НАП относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство. В това указание се казва, че при искане на информация от трети лица (насрещни проверки) следва да се има предвид, че ако третото лице не е намерено на адреса за кореспонденция и органът по приходите прецени, че не е необходимо по-нататъшно търсене на лицето на други известни на администрацията адреси, връчването на искания за представяне на документи по реда на чл. 32 от ДОПК и тяхното неизпълнение в дадения срок са безпредметни и сами по себе си не могат да водят до изводи във вреда на ревизираното лице. Всъщност насрещна проверка въобще не е извършена. В подобни случаи ревизираното лице следва да бъде уведомено за невъзможността да се получи информация и от него да бъде поискано съдействие за установяване на контакт с лицето, от което се иска предоставяне на информацията.

 

Презумпцията на законодателя е, че с прилагането на съобщението към данъчното досие същото се счита за редовно връчено на адресата.  Неблагоприятни за лицето последици от това обстоятелство  настъпват само, ако са изрично предвидени в закона. Това са следните случаи: при ревизия в хипотезата  на чл. 122, ал.1 т.6 от ДОПК когато данните и сведенията, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция . Тогава органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2  чл. 122 ДОПК основа. При втория случай органът по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция.

Контакти