Вдигане на обезпечителен запор върху банкова сметка

Запорите биват два вида: обезпечителни и изпълнителни. От вида на запора зависи и начинът на неговото вдигане. В следващото изложение ще разгледаме само процедурата за вдигане на обезпечителен запор, уредена в чл. 402 от

от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/.

Когато запорът е наложен като обезпечителна мярка  в исково производство/бъдещо или висящо/, основанието за вдигане на запора е влязло в сила определение на съда, който е допуснал обезпечението на иска /справка чл. 402, ал.3 от ГПК.

Отмяна на запора може да иска само заинтересованата страна . Това е страна в исковия процес- ищец или ответник, а не трето лице, което не участва в правния спор.

Най-честата причина за отмяна на обезпечението е отпадане на обезпечителната нужда. Това може да бъде например извършено плащане от страна на ответника-длъжник. В този случай и двете страни имат интерес от вдигане на запора. Ищецът, които е поискал обезпечението, носи отговорност за вреди, на основание чл. 45 от ЗЗД, ако неоснователно задържа запорираната сума и пречи на длъжника да се разпорежда с нея. Ответникът има интерес да бъдат освободени парите му и затова законът му признава право да иска вдигане на запора.

Друго причина за отмяна на обезпечението е отхвърлянето на обезпечения иск. Съдебното решение, с което обезпеченият иск /или част от него/ е отхвърлен, трябва да е влязло в сила и спорът във връзка с него да е станал непререшим. В противен случай би се стигнало до обезсмисляне на обезпечителния процес и до неоправдано засягане правата на ищеца по обезпечения иск. В такъв случай, молбата на ответника за отмяна на обезпечението трябва да е придружена с препис от влязлото в сила съдебно решение.

Ищецът може да поиска от съда да отмени обезпечението, ако с длъжника са сключили съдебна спогодба или извънсъдебно споразумение , че  дължимата сума ще бъде платена от сметката на длъжника непосредствено след вдигане на запора.

Ищецът, по чието искане е запорирана исковата сума не е длъжен да мотивира молбата си до съда. Достатъчно е ясно и безусловно да е поискал да бъде отменено обезпечението на иска му. Това не важи за ответника , срещу когото е наложена обезпечителната мярка запор. Ответникът трябва да обоснове и докаже причината, поради която иска вдигане на запора.

Втората хипотеза за вдигане на запора е  замяна на допуснатия запор с друг вид обезпечение по реда на чл. 398 от ГПК.При паричните искове това са обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите

Молбата за отмяна на обезпечението се подава пред съда, който го е допуснал.Ако е допуснато обезпечение на бъдещ иск на основание чл.390 ГПК, съдът , който е решил делото с окончателно решение не е компетентен да отмени  допуснатия от друг съд запор.

 Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че в полза на ищеца е учреден залог на пари или ценни книжа. Определението на съда се връчва на страните и подлежи на обжалване с частна жалба пред следващия по степен съд. Напр. ако обезпечението е допуснато от районен съд, жалбата се разглежда от окръжния съд. Ако окръжен съд е наложил запора, неговото решение се контролира от апелативния съд. Производството за обжалване на определение за отмяна на обезпечение е двуинстанционно. След влизане в сила на определението, с което е отменено обезпечението, вдигането на запора се извършва от съдебния изпълнител, който го е наложил чрез изпращане на съответното съобщение до банката. Обикновено банките освобождават запорираните пари в деня на получаване на съобщението от съдебния изпълнител.

Контакти
2017-11-26T18:36:31+00:00