Търговско право на задържане

Има случаи , когато законът признава правото дадено задължение да не бъде изпълнено. Правото на задържане е призната от закона възможност  длъжник да откаже изпълнение на  изискуемо задължение  като обезпечение на свое вземане от кредитора. Това право се упражнява чрез възражение за отлагане на изпълнението до едновременното насрещно изпълнение от двете страни по сделката.

 

Търговец може да задържи движими вещи и ценни книги  на свой съконтрагент,  докато последният му плати дължима по търговски договор сума. Предпоставките за надлежно упражняване на право на задържане съгласно чл. 315 , ал.1 от Търговския закон са следните:  наличие на изискумо вземане по търговска сделка, длъжникът  да държи движима вещ или ценни книги на своя кредитор; задържаните  вещи трябва  да са получени правомерно.

 

Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания в следните случаи : ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност и  ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.

 

В ал.3 на чл. 315 от Търговския закон е уредено действието на правото на задържане спрямо трети лица.

 

В ал.4 на 315 от Търговския закон е указано, кога  отпада правото на задържане.

 

Съвет : Търговците, в полза на които е възникнало право на задържане, следва да се възпозват от тази възможност, когато техни съконтрагенти им дължат пари. Упражняване на право на задържане е лесен и евтин начин за обезпечаване на вземания .Търговците, които правомерно задържат чужда стока обаче трябва да полагат грижи за нейното запазване и нямат право на възнаграждение за това.

Контакти
2018-01-03T18:28:02+00:00