Статут на помещението, в което са монтирани съоръженията на трафопоста

Що е  трафопост, всеки знае и е виждал. Може би заради това или по друга причина липсва легално определение за трафопост в Закона за енергетиката и в съответните подзаконови нормативни актове. В съдебната практика под трафопост се разбира сграда или помещение в сграда, в което са монтирани електрически съоръжения ниско напрежение. Трафопостът може да се намира в частен имот или в имот, за който енергийното предприятие притежава вещни права/ собственост, строеж, ползване/. За посетителите на сайта интерес представляват случаите, в които електрическите съоръжения ниско напрежение са монтирани в помещение, което е част от сграда в режим на частна собственост или в отделна сграда, изградена в частен поземлен имот.  В касационно решение № 291 от 27.02.2015 г. на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, І гражданско отделение по гр.д. № 4016/2014 , постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е  дадено задължително за съдилищата тълкуване по въпроса  за статута на трафопоста , т.е помещението, в което са монтирани електрическите съоръжения ниско напрежение.Трафопостът, който се намира в сграда или поземлен имот, собственост на трето лице, различно от енергопреносното или енергоразпределителното дружество, е собственост на това трето лице. Според задължителното тълкуване на върховните съдии, когато едно лице  предостави собственото си помещение или сграда на енергийно предприятие за монтиране в него на съоръжения за пренос или разпределение на електрическа енергия, помещението има характер на материален ресурс по смисъла на §1, т.32 от Допълнителните разпоредби  на Закона за енергетиката/ЗЕ/. Обектът функционира като трафопост /съвкупност от сграда и съоръжения/, а за достъпа до обекта енергийното предприятие дължи обезщетение съгласно чл.117, ал.7 ЗЕ, определено по специална методика, приета от ДКЕВР.

Как се уреждат отношенията между собственика на трафопоста и оператора на енергоразпределителната мрежа  /ЧЕЗ, ЕВН, ЕнергоПро/

Законът / чл.117, ал.7 ЗЕ/ казва необходим е „договор по регулирана цена“. Ползването на трафопоста се предоставя след сключване на договор по цена, определена по методика, одобрена от ДКЕВР. При не постигане на съгласие ДКЕВР разпорежда предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по определената от нея методика.

Важно .Договорът между собственика на трафопоста и енергото определя само размера на обезщетението и начина на плащането му, а самият достъп до помещението е даден на енергийното предприятие по силата на  закона/ чл. 117, ал.8 ЗЕ/. Ето защо върховните съдии приемат, че собственикът на трафопоста няма право да иска връщането му от енергийното предприятие, тъй като енергийният опертор го държи на правно основание.

Ако енергийното предприятие ползва трафопоста без договор със собственика, налице е неоснователно обогатяване на предприятието и собственикът може да претендира по съдебен ред обезщетение.

При предявен иск от собственика на трафопоста за обезщетение, същото се изчислява според методиката на държавния енергиен регулатор, действащата в момента на постановяване на съдебното решение. Неправилно е размерът на обезщетението да се изчислява според пазарните наемни цени.  В задължителната съдебна практика / Решение № 179 от 18.05.2011 г. по т.д.№ 13/ 2010 г. на ВКС, Търговска колегия, ІІ търговско отделение/ се приема, че база за определяне на това обезщетение е приетата от ДКЕВР с протокол № 49/ 15.07.2004 г. / респ. протокол № 27/04.02.2008 г./ Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители чрез собствените им уредби или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ.

Правото на собственика на трафопоста да иска обезщетение за ползването му се погасява с петгодишна давност.

Контакти
2018-01-04T19:47:25+00:00