Що е то неприсъствено съдебно решение

Неприсъственото съдебно решение, познато в миналото като задочно решение, е средство за възпрепятстване на неоправдано забавяне на съдебния процес. Най-често с такива решения приключват дела по еднотипни и лесно доказуеми искове, напр. дела на мобилни оператори и топлофикационни дружества  срещу техни клиенти за неплатени сметки, трудови дела за плащане на работна заплата, дела на банки срещу длъжници за невърнати  кредити.

Неприсъствени решения не се постановяват по бракоразводни дела, по искове за гражданско състояние/ установяване и оспорване на произход и прекратяване на осиновяване/, както и за поставяне под запрещение.Във всички други случаи на искова защита неприсъственото решение може да бъде завършващ съдебен акт.

Съществена отличителна черта на неприсъственото решение е, че съдът не излага мотиви по съществото на спора. Не се събират други доказателства освен представените с исковата молба и отговора, което означава, че не се провежда разпит на свидетели, не се назначават експертизи, не се извършва оглед и освидетелстване.При постановяване на неприсъствено решение не се изисква от съда да обсъжда представените документи  и да приеме за  установени само фактите, за които са събрани допустими и относими доказателства, така както се прави в „класическото” решение.

Съдът може да постанови неприсъствено решение най-рано в първото открито съдебно заседание, за което страните са редовно призовани и в призовката са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяването на страната в съдебно заседание. За да пристъпи към приключване на процеса н неприсъствено решение съдът трябва да е преценил, че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед направените от ответника възражения и подкрепящите ги доказателства.

За да бъде постановено неприсъствено решение за уважаване на иска  е необходимо да са налице едновременно няколко условия: бездействие на ответника , изразяващо се не подаване на отговор на исковата молба и неявяване в първото съдебно заседание без да не е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, т.е ответникът да не е предприел никакви действия в своя защита  и ищецът изрично да е поискал произнасяне на неприсъствено решение.

Неприсъствено решение може да бъде постановено и когато ищецът бездейства като не се яви в първото по делото заседание, не взема становище по отговора на исковата молба и не поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и ако ответникът е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Искане за неприсъствено решение може да се направи само пред първоинстанционния съд, но не и пред въззивния/второинстанционния/.

Ако няма искане от някоя от страните съдът не може да приключи процеса с неприсъствено решение , освен в случаите на пълно бездействие и на двете страни едновременно.

Когато отхвърли искането за неприсъствено решение, съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване . Разглеждането на делото продължава  с провеждане на пълно доказване и обсъждане на твърденията и възраженията на страните въз основа на всички събрани доказателства по спора.

Важна  особеност на неприсъственото решение е, че то не подлежи на обжалване и влиза в сила в деня на постановяването му. То има присъщата на всички съдебни решения сила на пресъдено нещо-недопустимост между същите страни за същото искане на същото основание да се води друго дело. Ако е уважен осъдителен иск, неприсъственото решение има изпълнителна сила и е основание за издаване на изпълнителен лист.

Влязлото в сила неприсъственото решение може да бъде отменено от въззивния съд/второинстанционния/ само в изключителни случаи, които са изрично посочени в чл. 240 на Гражданския процесуален кодекс- ненадлежно връчване на исковата молба или призовките за съдебно заседание, невъзможност на страната да узнае своевременно за връчването на исковата молба поради особени непредвидени обстоятелства и невъзможност на страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Другата форма на защита срещу неприсъственото решение е исковият ред. Това е възможно обаче само при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са били известни на страната при решаване на делото или с които не е могла да се снабди своевременно.Срокът за предявяване на такъв иск е тримесечен и започва да тече от деня, в който на страната  е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Контакти
2018-01-12T11:33:50+00:00