Съсобственост

Съсобствеността е правно състояние, при което правото на собственост върху вещта или имота принадлежи общо на две или повече лица, всяко от които има идеална /мислена/ част от собствеността. Съсобствеността е съпритежание на субективното право на собственост, а не съпритежание на обекта на това право/имота/.

 

Най-често съсобствеността възниква при наследяване, но може да е резултат на правна сделка, административен акт, прекратяване на съпружеска имуществена общност  или давностно съвладение.

 

Законодателството /Законът за собствеността, Законът за устройство на територията, Законът за наследството/  урежда съсобствеността, но не дава определение за нея. В много държави , включително и в България, въпросът за правната характеристика на собствеността е спорен. Според преобладаващото становище във Франция и Италия при съсобствеността общата вещ и поделена мислено, идеално , между съсобствениците във всяка своя част и всеки от съсобствениците има право върху така получената част. Според друго становище, застъпвано най-често в германската правна доктрина, при съсобствеността има едно право на собственост, но то принадлежи едновременно на всички съсобственици.  Аз споделям становището на проф. П.Венедиков , че всеки съсобственик има отделно право на собственост върху цялата вещ, но упражняването на това право е ограничено от конкуренцията на другите съсобственици върху същата вещ. Така като върху една вещ могат да съществуват едновременно няколко различни вещни права напр. собственост и ползване, така и върху една вещ може да има две или повече права на собственост.

 

В бълагарското законодателство е възприета конструкцията за съпритежание на едно единно право на собственост. Анализът на чл.30  от Закона за собствеността показва, че при съсобствеността едно единно субективно право на собственост принадлежи на две и повече лица. Никой не може да индивидуализира частта от своето право върху общата вещ.

 

Обикновената съсобственост е дялова- всеки съсобственик разполага с т.нар идеална част. Този дял определя рамките, в които отделния съсобственик може да ползва общата вещ. Както сполучливо  проф.Георги Боянов обяснява  при съсобствеността единното право на собственост е разделено по вертикала-всеки от съсобствениците има в съответен обем , в съответна част и право на владение, и право на ползване и право на разпореждане. Частта на всеки се изразява математически като дробно число.

 

Делът, идеалната част, определя правата и задълженията на всеки от съсобствениците във вътрешните им отношения, в разноските , при ползване плодовете/доходите/ от вещта. Делът е определящ и за участието на съсобственика в управлението на  общата вещ.

Контакти
2018-01-04T18:09:14+00:00