Чрез разрешението за неотложно плащане, регламентирано в чл.229 от ДОПК се дава възможност на задълженото лице да използва част от наличните и постъпващи суми по запорираните сметки за неотложни разплащания, свързани с основната стопанска дейност.
Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. Разрешението за неотложни плащания се дава от публичния изпълнител въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства. Разрешението се дава, при условие , че сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника и забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника – прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни.. В тежест на длъжника е да докаже всички разходи, свързани с основната му дейност като изрично посочи вида и размера на разходите.
При издаване на разпореждане по чл. 229 от ДОПК публичният изпълнител се съобразява с конкретна фактическа обстановка, с представените доказателства и съответствието им с действащите правни разпоредби. Когато публичният изпълнител даде разрешение за неотложно плащане,той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши. Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението.
Разрешението за неотложно плащане може да се изменя или отменя само от публичния изпълнител, който го е издал.