Прихващане на недължимо платени данъци

Режимът на прихващането в данъчното право е регламентиран в разпоредбата на чл. 128 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, поради и което той се явява специален по отношение на режима на прихващане в гражданското право, регламентиран в чл. 103 – 105 от  Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. По силата на един от основните принципи на правото – че действието на специалния закон дерогира действието на основния закон,  се приема, че режимът на прихващане по ДОПК игнорира общите правила на прихващане, регламентирани в ЗЗД.

Особеностите на режима на прихващане в данъчното право се състоят в следното:

  • Носител на правото да осъществи прихващането е само органа по приходите, но не и задълженото лице.
  • Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК прихващането може да се извърши с изискуеми публични вземания, за разлика от разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, която изисква насрещните вземания да са ликвидни и изискуеми.
  • Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

В чл. 128, ал.1 от ДОПК изчерпателно са изброени вземанията, които могат да бъдат прихванати. Това са недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите. Не могат да бъдат прихващани недължимо платени държавни и общински такси, както и глоби и имуществени санкции, наложени от други контролни органи, рзлични от НАП, напр. не могат да се прихващат глоби, наложени от КАТ и др. Посочените по-горе вземания могат да се прихващат само срещу изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Прихващането може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане се разглежда, ако вземането за недължимо платени суми не е погасено по давност, която е  5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване/съдебно решение, решение на териториалния данъчен директор, данъчна декларация/. След постъпване на искането  за прихващане може да се възложи извършването на  ревизия или  проверка.

 Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия.

Двете вземания- за недължимо платени данъци и др. и изискуемото публично задължение се погасяват да размера на по-малкото от тях. Ако недължимо платеният данък е с по-голям размер от дължимият, остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой.

Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени с акт за прихващане или възстановяване. Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

Контакти
2018-01-10T12:29:38+00:00