Отсрочване и разсрочване на данъчни задължения без лихви

Отсрочване и разсрочване на данъчни задължения е отклонение от общото правило, че данъците трябва да се плащат в определения в закона срок. Отсрочването и разсрочването на данъчни задължения е средство за отлагане на принудителното изпълнение върху задължението. При отсрочване плащането на дължимите суми  в пълен размер се отлага  до  определен нов  срок. При разсрочване плащането на задължението става на части/вноски/ съгласно одобрен  погасителен план. И в двата случая се дължат лихви като обезщетение за закъснялото плащане. Съгласието на кредитора да получи изпълнение след законоустановения срок не го лишава от правото му да получи обезщетение във вид на лихва. Има обаче хипотези, при които закъснелите длъжници не дължат лихви за отсрочени и разсрочени данъчни задължения и тази възможност е регламентирана в чл. 186 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и се отнася за случаи на стихийни бедствия, които не са посочени изчерпателно, а само са изброени някои от тях -пожари, земетресения, градушки, катастрофи . Втората хипотеза са крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника. В тези случаи той може да поиска отдрочване или разсрочване на данъчните си задължения. На разсрочване и отсрочване  подлежат установени по основание и размер данъчни задължения /местни и републикански данъци и такси/, за които е настъпил падежа за плащането им. Данъци, чието принудително  събиране е започнало не могат да бъдат отсрочвани или разсрочвани по реда на чл.186 от ДОПК.

Продецурата започва по писмено искане до органите, които са оправомощени да разрешават отсрочване или разсрочване на задължението.Това е териториалния данъчен директор за данъчни задължения до 100 хиляди лева, изпълнителния директор на НАП се произнася по искания за разсрочване и отсрочване на данъчни задължения от 100 001 лв. до 300 000 лв., а за по-големи суми се произнася министъра на финансите.

Гратисният  период, през който не се дължат лихви за разсрочените и отсрочени суми е регламентиран във втората алинея на чл. 186 ДОПК и започва от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването. Изключение от това правило настъпва само, в случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки. Тогава за периода на отсрочване или разсрочване се дължи основният лихвен процент.

Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства – пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни или крупни производствени аварии , а именно: документи за финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него; за  семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите – за физическите лица; за наличните публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях.

По направено искане за отсрочване или разсрочване на данъци компетентният орган се произнася, като взема предвид представените доказателства; положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.

Разрешение не се издава , когато представените доказателства съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия.

Срокът на разрешението се определя по начин определен в чл.185, ал.3 ДОПК.

Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано. Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

Разсрочването на задължения за местни данъци и такси се извършва от общинския съвет (чл. 4, ал. 7 от Закона за местните данъци и такси). По отношение на разсрочване на задължения за местни такси, компетентни органи са съответно кмета на общината за задължения до 30 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението и Общинският съвет за задължения над 30 000 лв. или за срок, по-голям от една година (чл. 9а, ал. 4 и ал. 5 от ЗМДТ).

Контакти
2018-01-10T12:24:34+00:00