Обезщетяване на вреди вследствие на запор върху банкова сметка

С разпоредбата на чл. 403 от Гражданския процесуален кодекс е уредена възможност за присъждане на обезщетение в случаите, когато  обезпеченият  иск е отхвърлен  или не е предявен в определения от съда срок или делото е прекратено. В следващото изложение ще разгледаме обезщетяване на вреди вследствие наложен запор на банкова сметка на длъжника, макар че ответникът има право на обезщетение за вреди при всички видове обезпечителни мерки- възбрана, запор на вземане , спиране на изпълнително дело и др.

Ответникът, т.е лицето, чиято сметка е била запорирана може да претендира от ищеца, т.е. лицето , по чието искане е наложена обезпечителната мярка запор, вредите, които е претърпял вследствие на наложения запор върху банкова сметка.

Обезщетението се претендира чрез осъдителен иск срещу лицето, по чието искане е наложен запора. Искът се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму.

Съдебната практика приема, че отговорността по чл. 403 от ГПК е невиновна, доколкото е следствие от едно правомерно действие – подаването на молба за обезпечение – законно предвиден способ за защита на накърнени материални права. Нормата на чл. 403 ГПК предвижда имуществен коректив на едно позволено от закона процесуално поведение на страната в исковия процес, но доколкото то е неоснователно, следва да бъдат възмездени настъпилите преки и непосредствени вреди.

Ако лицето, чиято сметка е била запорирана твърди злоупотреба с права,  претенцията за обезщетение се основава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Тежестта за доказване на претърпените вреди  и при дава иска- общия по чл. 45, ал.1 от ЗЗД и специалния по чл. 403, ал.1 от ГПК  лежи върху  лицето, чиято сметка е била запорирана. При исковете за обезщетение това лице има процесуалното качество ищец, докато при обезпечения иск е било ответник. В исковата молба трябва да бъдат описани вредите и техния размер. В случаите на запор най-често това са мораторни лихви, но може да бъде и настъпила предсрочна изискуемост на кредит, ако това е станало в резултат на запориране на сметката и др.

Чл. 403, ал.2 от ГПК  предвижда, че освобождаването на гаранцията, внесена при допускане на запора  зависи от становището на длъжника и решението му да упражни правото си на обезщетение вследствие на запора. За да бъде освободена представената гаранция,  на ответника се връчва препис от молбата за връщането й. Ответникът има право да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава. Тази разпоредба дава възможност на увреденият длъжник да задържи гаранцията по сметката на съда и да се удовлетвори от нея, ако бъде уважен искът му срещу лицето, поискало налагане на запора. Специалната разпоредба на чл. 403, ал.2 от ГПК не изключва правото на увреденото лице да търси обезщетение от ищец, чието обезпечение е допуснато без внасяне на гаранция или чиято гаранция е била освободена поради не предявяване на иска в едномесечен срок от получаване на молбата за освобождаване на гаранцията. Едномесечният срок, установен в чл. 403 ал.2 от ГПК не прекратява правото да се търси обезщетение, а стимулира увреденото лице по-бързо да предяви претенцията си пред съда за да може да се удовлетвори гаранцията,  внесена по сметка на съда. В този случай задържаната гаранция обезпечава напълно или частично иска на увреденото от запора лице.Ако искът бъде отхвърлен, по молба на лицето,внесло гаранцията, същата се освобождава.

Отмяната на обезпечението и вдигането на запора по реда на чл. 402 от ГПК не са предпоставки за упражняване на правото на обезщетение за вреди съгласно чл. 403, ал.1 от ГПК

 Давностният срок за предявяване на иска за вреди вследствие на наложен запор на банкова сметка е петгодишен и започва да тече от датата на влизане в сила на съдебният акт, с което искът, по който е било допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено.

Контакти
2018-01-12T11:38:29+00:00