Несеквестируемо имущество при принудително събиране на данъци

Данъци, осигуровки и глоби се събират принудително от публичен изпълнител в производство, уредено в глава двадесет и пета  от Данъчно осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/.

 Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с някои изключения, изрично описани в чл.213, ал.1 на ДОПК.

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;

4. земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

5. трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията – в размер до 250 лв. месечно.

Не се допуска принудително изпълнение и върху:

1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;

2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3. сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;

4. вземанията за издръжка, определени от съда.

Правилата за несеквестируемост на  имущество не са идентични  в ДОПК/за събиране на публични вземания от публичен изпълнител/ и ГПК /за събиране на частни вземания от ДСИ и ЧСИ/. Съществените различия се отнасят до несеквестируемостта на

  •  единственото жилище на длъжника-

В  принудителното изпълнение на публични вземания формулировката е точна  и ясна : ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо. Единственото жилище на тричленно семейство е 100 кв.м, несеквестируеми са 90 кв., но разликата от 10 кв. м не може да се продаде, защото тези 10 кв.м. не могат да се обособят като отделно жилище. В ДОПК е поставено съществено условие жилищната площ, която надхвърля защитата по чл.231, ал.1 т.2 от ДОПК, да може да се продаде принудително е тя да може да се обособи в отделно жилище. Така на практика, ако длъжникът сам живее в апартамент от 100 кв. и от него не е възможно по правилата на Закона за устройство на територията да се обособят два имота, жилището му няма да бъде принудително продадено, въпреки че надвишава защитата по чл. 231, ал.1 т.2 от ДОПК.

В принудителното изпълнение на частни вземания, което се осъществява от ЧСИ и ДСИ е поставено условие за да се ползва длъжникът от закрилата на чл. 444 от ГПК : не само длъжникът, но и никой от членовете  на семейството му да няма друго жилище. Например, ако съпругата на длъжника има наследствено жилище, в което длъжникът не живее, семейното жилище може да бъде обект на принудително изпълнение. В принудителното производство по ГПК ако единственото жилище на длъжника надхвърля жилищните нужди на семейството му, надвишаващата чест се продава, ако  отделните етажи или части от етажи могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените/чл. 39, ал.2 от Закона за собствеността, към който препраща чл.444, т.7 от ГПК.

  • земеделските земи

Публичният изпълнител може да секвестира до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар.

Съдебният изпълнител може да секвестира земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година.

  • сумите по сметки в банки

В публичното принудително изпълнение несеквестируема сума се определя по следния начин: 250 лева за длъжника и по 250 лв. за всеки член от семейството.

В частното принудително изпълнение няма несеквестируеми суми в банкови сметки, т.е всички налични пари на длъжника  в банки служат за удовлетворяване на взискателя.

  • заплата и пенсия

В публичното принудително изпълнение несеквестируемият размер на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията е  250 лв. месечно/чл.213, ал.1 т.5 ДОПК/.

В частното принудително изпълнение не секвестируемата заплата и пенсия зависят от минималната работна заплата за страната и броя на децата, които издържа длъжника/чл. 446, ал.1 ГПК/. От минималната заплата е приспадат дължимите данъци и осигуровки.

  • дарения

В публичното принудително изпълнение е предвидена закрила  на длъжници- лица с трайни увреждания, с намалена работоспособност и други категории лица в неравностойно социално положение. Паричните дарения, постъпили по сметки на такива лица не могат да бъдат секвестирани от публичен изпълнител.

В частното принудително изпълнение липсва каквато и да било закрила на лица с увреждания и в неравностойно социално положение.

Контакти
2018-01-09T19:43:02+00:00