Неактуалният адрес в търговския регистър може да стане причина за неприсъствено осъждане

Все по-често в съдебната практика се постановяват т.нар. неприсъствени решения по търговски дела. Осъденият търговец разбира, че срещу него е водено дело едва когато съдебен изпълнител му запорира сметките. Нашето проучване показа, че причината за такива неприятни изненади е неактуален адрес на търговеца, вписан в търговския регистър. Търговците посочват различни причини защо не са актуализирали данните си в публичния регистър, но неблагоприятните последици за това са едни и същи – ограничена възможност за преразглеждане на съдебен спор, в който въпреки  че не са участвали са били осъдени.

Адресът е индивидуализиращ търговеца признак. Правната му уредба се съдържа в чл. 12, ал. 2 ТЗ и е обстоятелство, което подлежи на вписване в търговския регистър. Промяната на адреса на търговеца, дори и в рамките на един и същи град трябва да бъде заявена своевременно за вписване в регистъра.

Адресът има процесуално значение – съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК търговецът се призовава по последния вписан в търговския регистър адрес. Ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени – чл. 50, ал. 2 ГПК. Срокът, в който трябва да бъде подадено заявлението пред Агенция по вписванията е 7 дневен от фактическото преместване на управлението на търговеца на новия адрес/чл.6, ал.2 от Закона за търговския регистър/ , ако едноличния търговец или управителят на търговското дружество не стори това , може да бъде глобен с 500 до 1000 лв. Тъй като до сега няма наказани, преместването на търговеца на нов адрес рядко се отразява в търговския регистър.

 Адресът на търговеца има процесуално значение, защото съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК той се призовава по последния вписан в търговския регистър адрес. Ако търговецът е напуснал адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени – чл. 50, ал. 2 ГПК. Това правило няма изключения, дори търговецът да е заявил в търговския регистър различен адрес за данъчна кореспонденция съгласно чл. 28, ал.1 т.1 от ДОПК или в договорите си да е посочил друг свой адрес.

Ако ответникът не бъде намерен на посочения в исковата молба адрес, съдът прави служебна справка в електронния търговски регистър и  установява кой е последният вписан адрес на търговеца- ответник, след което разпорежда той да бъде призован на този адрес. Когато връчителят не намери достъп до офиса на търговеца или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление на входната врата или на видно място до нея. Ако ответникът не се яви в съдебното деловодство да получи исковата молба и/или не представи отговор на исковата молба и не се яви на първото открито съдебно заседание, съдът може да постанови неприсъствено решение, ако прецени, че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Защитата срещу такова решение е много трудна, защото то не подлежи на обжалване, а само на отмяна в  случаите ,изрично посочени в чл.240, ал.1 на ГПК. За търговците възможността за отмяна е ограничена до третата хипотеза на ал.1 – невъзможност страната да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Другите две- ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание и невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства са изключени поради действието на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК ,че  всички съобщения се смятат за редовно връчени, ако търговецът е напуснал адреса си и в търговския регистър не е вписан новия му адрес.

Търговският спор, приключил с неприсъствено осъдително решение може да бъде пререшен в хипотезата на чл.240, ал.2 от ГПК по исков ред само когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. Тази възможност е ограничена с тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Съвет към търговците: Своевременно заявявайте новия  адрес в търговския регистър, на който можете да бъдете уведомени за всякакви дела, за да не научите от банката, че сте били осъдени.

Контакти
2018-01-12T11:33:18+00:00