Лихвите за неплатени публични задължения-данъци и осигуровки са публични вземания, тъй като те следват главното задължение/данък, осигурителна вноска/ и имат същия характер.

 За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания.

Лихва върху невнесената в предвидения в закона срок авансова вноска/ за данъци и осигуровки/  се дължи  от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на авансовата вноска, но не по-късно от 31  декември на годината, за която се дължи авансовата вноска. Например срокът за внасяне на авансов данък е 30 април.От 01. май данъчно задълженото лице изпада в забава за тази вноса и дължи лихва върху нея. Максималният период на забавата, за който  се начислява лихва за неплатения авансов данък за първото тримесечие е от  01.май до 31.декември.

Давностният срок, с изтичането на който се погасяват всички публични задължения е регламентиран в чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тази  разпоредба  урежда общата  петгодишна и абсолютната  десетгодишна погасителна давност. Нормата е приложима само за публични задължения, затова тя се явява специален закон по отношение на правилата за давността ,съдържащи се в Закона за задълженията и договорите/ чл. 110 и сл./. Когато има специални норми за публичните задължения, общите правила в това число и за кратката тригодишна погасителна давност за вземания за лихви съгласно чл.111, буква в от ЗЗД , не намират приложение включително за лихвите за неплатени в срок данъци и осигуровки. Действително, в чл.171, ал.1 от ДОПК е предвидена възможност за по-кратък срок за погасяване на публични задължения.  Кратка погасителна давност се допуска, ако това е предвидена  в закон. Под закон следва да се разбират  норми,  които уреждат публични задължения и се явяват специален закон спрямо ДОПК. За сега действащите закони относно различните  публичните вземания / Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закон за корпоративното подоходно облагане, Закон за ДДС, Закон за местните данъци и такси, Кодекс за социалното осигуряване/  не дават възможност някои от данъците и осигуровките , както и лихвите върху  тях да се погасяват с изтичането на по-кратки от пет години срокове.

Лихвите върху неплатени в срок данъци и осигуровки като вид публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.Например давностният срок за дължимите лихви за неплатени данъци и лихви върху тях  през 2006 г. започва да тече от 01.01.2007 г.  и изтича на 01.01.2013 г.

Възражението за погасени по давност задължения за лихви върху неплатени в срок публични вземания може да се направи както в ревизионното производство, така и при принудителното събиране на вземанията. Отписването на погасени по давност задължения за лихви от данъчно-осигурителната сметка може да бъде поискано чрез възражение, подадено от данъчнозадълженото лице до Териториалната дирекция на НАП, където се намира седалището, съответно постоянния /данъчния/ адрес на лицето.