Как се установява размерът на гарантираните от държавата влогове при фалит на банка

Правилата, по които се определя размера на гарантираните от държавата влогове се съдържат в чл.6 от Закона за гарантиране на влоговете в банките.

 

1. Гарантирана от държавата е сумата от всички влогове, които едно лице е открило в банка, за която е открито производство по несъстоятелност. В тази сума  освен главницата на влоговете се включват и дължимите лихви, изчислени към датата, на която БНБ е взела решение за отнемане на лиценза на банката. Ако общата сума на главницата и лихвата не надвишава 196 хиляди лева, вложителят има право да получи цялата дължима от банката сума, която ще му бъде изплатена  от Фонда за гарантиране на влоговете. Ако общата сума на влоговете на един вложител надхвърля 196 хиляди лева, той  ще получи от Фонда за гарантиране на влоговете само 196 хиляди лева, а останалата сума може да търси от банката в производството по несъстоятелност.
.

 

 2.Ако влогът/влоговете са в чуждестранна валута, гарантираната от държавата сума се определя по левовата равностойност на влога/влоговете, определена по курса на БНБ към началния ден на изплащане на гаранцията, предварително обявен от Фонда за гарантиране на влоговете в банки.

 

3.Ако вложителят има задължения към банката, от размера на гаранцията се приспада размера на задълженията. Напр. едно лице е едновременно влогодател и кредитополучател. От гарантираната сума/която не надвишава 196 хил.лв./ на влога се приспадат дължимите вноски по кредита и остатъкът се изплаща на правоимащия.

 

Особени правила зя някои видове влогове

 

1.Съвместен влог на две и повече лица. Тази банкова сделка предполага в нея  като влогодатели /депозанти/ да участват повече от две лица. Ако в договора за влог не е изрично указано, каква е частта на всеки вложител, за целите на гарантираното изплащане на влога се приема, че частите на вложителите са равни. Сумата на така определената част от съвместния влог се прибавя към задължението на банката към гарантирания вложител, което ще включва сумата на индивидуалните влогове и частта от съвместния влог.

 

2. При договор за влог в полза на трето лице право да получи плащане от фонда има лицето, в чиято полза е направен влогът (бенефициентът), освен ако договорът предвижда друго. При повече от един бенефициент се прилагат правилата за съвместния влог. Например родител прави влог на детето си. Плащане от фонда ще получи детето и тази сума няма да се прибави към задължението на банката към  родителя, произхождащо от индивидуалните му влогове, ако има такива в банката.

 

3. Влог,  върху който има наложен запор или е учреден залог  се включва при събирането  на сумите, дължими от банката на влогодателя. Особеност : частта от влога, върху която е наложено/ учредено обезпечението не се изплаща на титуляра на влога до вдигане на запора.Ако относно запорираната част от влога има влязло в сила съдебно решение, фондът изплаща дължимата относно влога гаранция на лицето, посочено в акта като имащо право да получи сумата по влога. Например. Вложителят дължи пари и неговият кредитор е обезпечил иска си чрез налагане на запор върху  сметка на длъжника в банката, за която по-късно е открито производство по несъстоятелност. Длъжникът е осъден с влязло в сила съдебно решение, запорираните пари  ще бъдат изплатени на ищеца, а не на титуляра на банковата сметка, който е осъден да плати обезпечената искова сума.

 

Легални дефиниции на някои термини, с които си служи Закона за гарантиране на влоговете в банки. Съдържат се в § 1 на Допълнителните разпоредби

Влог“ са парични средства по банкова сметка независимо от нейния вид, открита на името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни условия.

В понятието влог  освен депозитите  се включват и кредитните  салда по всякакъв вид разплащателни и особени сметки, които банката е длъжна да плати на техния титуляр.

 „Съвместен влог“ е влог, чиито титуляри са две или повече лица или за изплащането на който могат да претендират повече от едно лице.

 Във втората хипотеза се включват наследниците / по закон или завещание/ на титуляра на сметката. Без значение е дали наследственото правоприемство/смъртта на наследодателя / е настъпило преди или след откриването на производство по несъстоятелност на банката. Условието е, влогът да не е изплатен преживе на наследодателя.

„Вложител“ е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки.

Под „вложител“ се разбира титуляра на банковата сметка, която удостоверява задължение на банката за плащане. Вложители могат да бъдат физически и юридически лица/ търговски дружества, организации с нестопанска цел/. Вложители са и държавни институции и общини, но техните влогове не са гарантирани от закона.

Контакти
2018-01-03T18:37:26+00:00