Как се извършва съдебна делба

Съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Всеки съсобственик има право на иск за делба, което право не се погасява по давност.С други думи съсобственикът може да иска делба на общата вещ, независимо колко години са изминали от възникването на съсобствеността.

Към съдебна делба се пристъпва, когато не може да бъде постигнато съгласие между съсобствениците за уреждане на отношенията им във връзка с общата вещ  чрез договор.

Съдебната делба се извършва от районния съд , в чийто район се намира делбения имот. Ако предмет на делбата  са повече от един недвижими имоти, ищецът /съделителят, който предявява иска за делба / избира съда, пред който да предяви иска си. В района на този съд трябва да попада поне един от делбените имоти.

Съдебната делба преминава през две фази, освен ако още в първата фаза не се сключи спогодба между съделителите.

В първото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата  всеки от съделителите освен ищеца може да поиска с писмена молба да бъдат включени в делбената маса и други съсобствени имоти, които ищецът не е описал в исковата молба. В това заседание  всеки от съделителите може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.

В първата фаза на делбата съдът разглежда и  оспорвания на произход и на осиновяване на някой от сънаследниците. В тази фаза е допустимо да се оспорят завещания относно някой от делбените имоти както и на истинността на писмени доказателства. В първата фаза на делбата трябва да бъдат направени искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения, ако някой от сънаследниците има такива претенции.

Първата фаза  завършва със съдебно  решение за допускане на делба. Съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши делба и каква е частта на всеки съделител.

След влизане в сила на решението за допускане на делбата, започва втората фаза на делбения процес . В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си. Тези искания представляват отделни искове за присъждане на разноски, направени от някой от съделителите за запазване на имота и за подобрения в имота. Съделителите могат да предявят искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. В това заседание могат да бъдат отправени претенции за обезщетение , в случай, че някой от съсобствениците е ползвал съсобствения имот лично и е лишил останалите от ползите от имота / обезщетение по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността/. В първото открито съдебно заседание от фазата на извършване на делбата  сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза. По всички тези въпроси съдът се произнася в съдебното решение за извършване на делбата.

Способите, по които се извършва делбата във втората фаза на делбения процес са регламентирани в чл.347-353 от Гражданския процесуален кодекс/ГПК/ и са съобразени с предмета на делбата – т. е. с обстоятелството, че се делят вещи или вещни права. Като се изхожда от спецификата на вещта, при определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за задоволяване на жилищните му нужди съгласно чл.349 от ГПК Ако вещите са повече, делбата им може да бъде извършена чрез теглене на жребий съгласно чл.352 от ГПК или разпределение на имотите от съда по чл. 353 от ГПК. Ако делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан.

Когато в делбената маса са включени достатъчен брой имоти за да бъдат съставени дялове за всички съдебители, съдът извършва делбата като съставя разделителния протокол въз основа на заключение на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството. След като състави проект за този протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това съдът съставя и обявява окончателния разделителен протокол. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.

Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. При разпределение на допуснатите до делба имоти от съда не се съставя разделителен протокол. Тегленето на жребий е невъзможно, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Тегленето на жребий се счита за много неудобно  в случаите, когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребие може да породи значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи разпределението на допуснатите по делба имоти, когато за всеки съделител има имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.

Ако предмет на делбата е само един недвижим имот и той представлява неподеляемо  жилище, при определени условия  в чл.349 от ГПК същият може да бъде възложен на един от съделителите. Искането за възлагане  може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата. Право да искат възлагане на неподеляемо жилище имат преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, ако съделителят няма собствено жилище.Право да иска възлагане на наследственото жилище има и този съделител,  който при откриване на наследството/смъртта на наследодателя/ е живял в делбеното жилище. Съделителят, комуто е възложено неподеляемото жилище уравнява дяловете на останалите съделители парично. Това уравнение със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. Съделителят, в чийто дял е поставен неподеляемото жилище, става негов собственик, след като изплати в определения в закона срок  паричното уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Ако делбеният имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.

Контакти
2018-01-12T11:38:08+00:00