Как да оттегля исковата си молба

Този ,който е подал искова молба пред съда, може да я оттегли и заведеното от него дело ще бъде прекратено. Мотивите за това действие на ищеца са от различно  естество: едни са свързани с предмета на делото и интереса от воденето му – спорното задължение е платено, спорът е разрешен извънсъдебно; другите са финансови- ищецът няма средства да води делото, разноските за делото са по-големи от очакваната присъдена сума и т.н. ; третата група са правни- ищецът осъзнава вероятността да загуби делото, ответникът е направил право погасяващи възражения, срещу които ищецът няма доводи; ищецът е разбрал, че е предявил правото си по грешен начин.

В зависимост от етапа, в който се намира съдебния процес, ищецът има две възможности- да оттегли иска си или да се откаже от него. До приключване на първото открито заседание по делото ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника. Това може да стане с писмена молба или с устно заявление, което се записва в протокола на съдебното заседание.Първото по делото заседание е откритото по делото заседание на първоинстанционния съд, за което страните са били редовно призовани и съдът е дал ход на делото. След този момент ищецът също може да заяви, че оттегля исковата си молба, но това негово заявление ще бъде уважено от съда само ако ответникът даде своето съгласие. Това е възможно да се случи и при въззивното /второинстанционното / разглеждане на делото. За оттеглянето на иска в отсъствие на ответника се изисква писмена молба до съда, с препис за другата страна. Съдът изпраща молбата на ответника за становище. Ако ответникът възрази срещу оттеглянето на иска, делото ще продължи по определения ред и ще приключи с решение.

Другата възможност е ищецът да се откаже от иска си. Това е възможно във всяко положение на делото, включително и пред касационната инстанция. Ищецът може да заяви отказа си писмено в молба, депозирана в деловодството на съда или устно в съдебно заседание. Съгласието на ответника не е необходимо условие за прекратяване на делото.

Общото между оттеглянето и отказа от иска е, че делото приключва с определение на съда, който не разглежда съдебния спор по същество. Това определение няма сила на пресъдено нещо, а само слага край на делото. Недоволната от определението страна има право на частна жалба пред по-горната инстанция.

Когато отказът от иск е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва и процесът се прекратява.

Различието между оттеглянето и отказа от иска се състои във възможността ищецът отново да предяви същия иск и  да използва събраните по делото доказателства в новия процес. Ако ищецът оттегли исковата си молба и предяви отново същия иск, той може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка. Ако ищецът направи отказ от иска си, той няма право отново да предяви същия иск.

Съдебните и деловодни разноски, направени от ищеца не  се връщат при оттегляне или отказ от иска. Когато делото бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска, ответникът има право да поиска присъждане на направените от него разноски.

Оттеглянето и отказът от иск могат да бъдат направени от страната лично или от нейния процесуален пълномощник. За да бъде оттеглен иска от пълномощник на ищеца/адвокат, родител или съпруг/, той трябва да бъде изрично упълномощен за това. Общото пълномощно не дава право на пълномощника да се разпорежда предмета на делото, каквито действия са оттеглянето и отказа от иска.

Контакти
2018-01-12T11:34:03+00:00