Дори да е обжалван актът за установяване на държавно или общинско вземане, задължението може да бъде събрано принудително

С акт по чл.107 , ал.3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс  органът по приходите установява размера на дължимия данък  въз основа на подадена от задълженото лице декларация. Най-често такива актове се съставят от  НАП във връзка с деклариране на доходи на физически лица и от общинските данъчни служби- за данък “сгради“, данък за м.п.с и други задължения , за които се подават декларации по Закона за местните данъци и такси.

Актовете по чл. 107, ал.3 ДОПК подлежат на обжалване. Актовете, съставени от органи по приходите могат да се обжалват пред директора на териториалната дирекция на НАП, а актовете, съставени от служители на общинските данъчни служби- пред директора на дирекция „Местни данъци и такси“ към общината.

Независимо дали са обжалвани или не обаче  актовете по чл. 107 ДОПК са изпълнителни основания за принудително изпълнение съгласно  изричната разпоредба на чл.209, ал.2 т.3 от ДОПК.

Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител/чл. 210, ал.2 ДОПК/. Изключение от това правило е направено само за местните данъци, които могат да се събират и от съдебни изпълнители/чл. 41 ал.2 ЗМДТ/ по реда на ГПК.

Изпълнително производство се образува въз основа на заявление по електронен път до публичния изпълнител от публичния взискател/чл.220, ал.1 ДОПК/. Когато местен данък се събира от съдебен изпълнител, общината чрез кмета  отправя до  него писмена молба, към която прилага актът за установяване на паричното вземане/ чл. 426 ГПК/.

Жалбата срещу акта за установяване на публично държавно или общинско вземане не спира принудителното му събиране. Когато в резултат на обжалването  актът за установяване на вземането  бъде изменен с решение на горе-стоящ административен орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението,  в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството/чл. 225, ал.1 ,т.5 ДОПК/. Например с обжалвания акт са установени вземания, част от които са погасени по давност и в тази му част актът е бил отменен. Публичният изпълнител обаче е събрал цялата сума. След влизане в сила на решението, с което актът частично е отменен, публичният изпълнител връща на длъжника сумата, която е станала недължима след частичната отмяна на акта. Принудителното производство се прекратява.

Принудителното производство за събиране на местен данък, което се провежда от съдебен изпълнител по реда на ГПК, също не се спира, когато тече процес по обжалване на акта. В ГПК обаче  липсва норма, аналогична на чл.225, ал.1 т. 5 от ДОПК, което създава проблем в случаите, когато актът за установяване на общинско публично вземане бъде частично отменен. Съдебният изпълнител не може да приложи ДОПК, защото в чл. 41, ал.2  ЗДМТ  му е указано изрично, че трябва да събира местните данъци по правилата на ГПК и  не е допустимо процесуални норми да се прилагат по аналогия. Ако докато трае процеса по обжалване на акта съдебният изпълнител събере цялата сума, която после  бъде намалена в резултат на обжалването, единствената възможност на длъжника да си върне не дължимо  събраната сума е да иска да му бъде издаден акт за прихващане и възстановяване. Ето защо, най-разумно би било общините да не възлагат на съдебни изпълнители/частни и държавни/ да събират местни данъци, установени с акт по чл. 107 от ДОПК, който са обжалвани, докато решението по административния спор не влезе в сила.

Контакти
2018-01-09T19:41:11+00:00