Под „доказателствена тежест” се разбира правото и задължението на съда да обяви за не настъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано с други думи недоказаното не се е осъществило. А щом фактът не се е осъществил , не могат да възникнат и неговите правни последици. Всяка от спорещите страни има интерес да докаже факта, от който извлича претендираната за себе си изгодна правна последица. Общото правило, което урежда доказателствената тежест е   чл.154. ал 1 от Гражданско-процесуалния кодекс /ГПК/, което гласи, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По същия начин се разпределя доказателствената тежест и в съдебно –административното производство, включително и при обжалване на ревизионни актове.

В Данъчно-осигурителния кодекс/ДОПК/ не съществува обща презумпция за вярност на фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му, по подобие на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от отменения Данъчно-процесуален кодекс /ДПК/, т.е констатациите в ревизионният акт вече не се считат за верни до доказване на противното. Но  от това не следва, че в съдебния спор органите по приходите следва да докажат всички релевантни факти и обстоятелства по спора. Според общия принцип за разпределение на доказателствената тежест данъчният субект, който претендира свое право, например право на приспадане на данъчен кредит следва да докаже изпълнението на всички положителни предпоставки за признаване на това право, предвидени в ЗДДС, както и липсата на отрицателните предпоставки по чл. 65, ал. 4 ЗДДС. Ако  данъчния субект не представи необходимите годни доказателства за своето право, ще понесе отрицателната последица –не възстановен данъчен кредит. При спор за наличие на право на приспадане на данъчен кредит най-често спорната предпоставка е дали е извършена реална доставка и  в тежест на ревизираното лице е  да докаже нейното извършване. Наличието на реална доставка, по смисъла на чл. 6 от ЗДДС се установява с всички доказателствени средства по начин, от който е видно извършването й. Заключението на вещото лице не притежава удостоверителни функции и затова с него не може да се установи реалността на доставките.

В данъчния процес съдът не е задължен да дава указания на страните във връзка с това какъв е спорния предмет по делото, защото същият е въведен със самия ревизионен акт и от съдържанието на подадената против него жалба е видно, че ревизираното лице е наясно със спорните факти и обстоятелства. Служебното начало в административния съдебен процес не означава, че съдът следва да замества страните в процеса на доказване, нито да събира доказателства вместо тях.

Контакти