Дело срещу администрацията, какво ,как и къде

Често разговарям с хора , които с много хъс се заканват да съдят държавната или общинска администрация. Оказва се обаче, че те не знаят реда и начина ,  по който могат да реализират това свое намерение и заради това губят време да пишат жалби до прокуратурата или молби до гражданските съдилища.

От 2006 година в България действат административни съдилища, които разглеждат споровете между административните органи и физически или юридически лица. Тези  съдилища са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане и не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането/ чл. 127 от  Административно процесуалния кодекс/.

Пред административния съд се развиват два вида производства- по оспорване на административни актове и по искове за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Първият вид административни съдебни процеси започват по жалба на адресата на административния акт, а вторият – по иск на увреденото лице. Особеното за двата вида административни съдебни процеси е, че те са двуинстнционни за разлика от гражданските, търговски и наказателни дела. Друга особеност е, че физическите и юридически лица могат да избират дали да обжалват административния акт пред по-горестоящия административен орган или пред съда, за разлика от данъчния процес, при който административното обжалване е предпоставка за оспорване на данъчния акт пред съд. Ако адресатът  на административния акт е избрал административното обжалване, пред съда може да оспори решението на горестоящия административен орган, с което първоначалния акт е потвърден или изменен.

Гражданите и юридическите лица могат да оспорят пред съда акт на административен орган/ заповед, решение, акт/, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат техни права, свободи или законни интереси, както и отказът да се издаде такъв акт. Според установената постоянна практика на Върховния административен съд предпоставка за обжалване на индивидуален административен акт е наличието на пряк правен интерес. Под понятието „ пряк правен интерес“ се разбира, че с действието си оспорения административен  акт поражда задължения или нарушава права на своя адресат.

  • Не може да оспорваш пред съд административен акт, който:
  • ·         не е адресиран до теб лично
  • ·         създава или декларира  за теб само права, но  не и задължения
  • ·         установява административно нарушение

 

Пред административния съд може да се оспорват и следните откази на администрацията

  • ·     отказ за  издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения
  • ·     отказ на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие.

Пред съда може да се оспори само законосъобразността на административния акт, но не и неговата целесъобразност. Целесъобразността може да се оспорва само пред по-горестоящия административен орган/.

 Основанията за оспорване на административните актове са изрично упоменати в чл. 146 АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административно производствени правила; противоречие с материално правни разпоредби; несъответствие с целта на закона.

Правното средство за оспорване на административен акт е ЖАЛБА. Тя се подава до съда задължително чрез административния орган, чийто акт се обжалва. Жалбата е в писмена форма, а съдържанието й е нормирано в чл.150, ал.1 от АПК.

Срокът, в който се подава жалбата е много важен с оглед допустимостта на съдебния процес, защото жалби, подадени извън определения в закона срок не се разглеждат от съда по същество. Просрочени  жалби се оставят без разглеждане като недопустими. Срокът за обжалване на административен акт е 14 дневен и започва на тече от датата, на която актът е съобщен на неговия адресат. Ако адресатите са повече от един, срокът за всеки от тях тече от дата, на която съответното лице е получило акта.

Оспорването спира изпълнението на административния акт/чл. 166, ал.1 АПК/, за разлика от оспорването на данъчен акт по реда на ДОПК, където жалбата срещу акта не спира неговото изпълнение.

С решението си съдът може да потвърди, измени или отмени  оспорения административен акт. При отмяна на акта и когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган съдът решава делото по същество. Когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.  При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.

Влязлото в сила съдебно решение има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.

Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на  глава единадесета на АПК и по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

 Иск за присъждане на обезщетение за вреди може да се предяви

  •  след отмяната на административния акт по съответния ред.
  •  заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото

Искът за обезщетение се предявява срещу  органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Решенията на административните съдилища по оспорване на административни актове и по искове за обезщетения могат да се обжалват пред Върховния административен съд, който действа като касационна инстанция и неговото решение е окончателно.

Контакти
2018-01-12T11:46:23+00:00