Данък „Сгради” за предприятия

Данъкът върху недвижимите имоти, който се дължи от предприятия е регламентиран в чл.10-чл. 28 от Закона за местните данъци и такси/ЗМДТ/. Правната му уредба бележи различия на данъка за предприятия  с данъка за недвижимите имоти, дължим от физическите лица , само досежно начина, по който се определя данъчната оценка на имота.

Предприятия по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗМДТ , препращащ към чл. 2 от Закона за счетоводството са :

1.  търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;
2. местните юридически лица, които не са търговци;
3. бюджетните предприятия;
4. консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;
5. осигурителните каси ;
6. търговските представителства;
7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.

Данък ”Сгради” , както е известен местният данък върху недвижимите имоти се дължи ежегодно от собствениците и ползвателите на  сградите, намиращи се в строителните граници на населените места. Освен за сградата  преприятието  плаща данък  и за поземления имот, върху който тя е построена, ако то е негов собственик. Ако сградата на предприятието се намира извън строителните граници на населено място, но според подробен устойствен план /ПУП/ тя е предназначена за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции също се облага с местен данък.

 Ако сградата  е постоена върху държавен или общински поземлен имот, предприятието е данъчно задължено и за този имот или съответната част от него. При учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. При концесия данъчно задължен е концесионерът.

 За новопостроените или новопридобитити имоти преприятието-собственик,  уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, в която посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, предприятието уведомява общината в двумесечен срок от възникване на обстоятелството.

 За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

 При концесия данъчно задължен е концесионерът. При концесия за добив данъчно задължено лице е собственикът, с изключение на случаите, при които в полза на концесионера е учредено вещно право на ползване върху поземления имот или съответната част от него

Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи. В случаите на промяна от общинските съвети на границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони или на населените места данъкът се определя върху новата данъчна оценка от 1 януари на следващата година.

 Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на Закона за местните данъци и такси.

Данъчната оценка на недвижимите имоти, върху които е учредено право на ползване на предприятие, е отчетната им стойност по баланса на собственика или данъчната оценка съгласно приложение № 2 ЗМДТ.

 Данъчната оценка на държавните и общински имоти , върху които са построени сгради на предприятия, се определя съгласно нормите по приложение № 2 ЗМДТ.

  При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. В тези случаи служителят на общинската администрация може да ползва и вещи лица.

 Размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя с наредба на общинския съвет в граници, установени в чл.22 от ЗМДТ, а именно  от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

 Данъкът за новопостроени и новопридобити сгради се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице .

 Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.

На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Контакти
2018-01-10T14:10:09+00:00