Възбрана

Възбраната е обезпечителна мярка, уредена в чл. 397, ал.1 т.1 от Гражданско-процесуалния кодекс. Тя представлява забрана на собственика да се разпорежда с възбранения имот докато трае съдебния процес или принудителното изпълнително производство.   Възбраната цели да обезпечи успешното принудително изпълнение на парични вземания, насочено към определен недвижим имот като се запазва неговата физическа цялост

Допускане и налагане на обезпечителната мярка “ възбрана“

Обезпечителната мярка „ възбрана върху недвижим имот” се допуска с определение на съда и издаване на обезпечителна заповед. За целта  е необходимо  съдът да бъде сезиран от  лицето, което има право да иска обезпечение, а това е ищецът по висящо или бъдещо дело. Предпоставките за допускане на възбраната са наличие на обезпечителна нужда и

Действие на възбраната

От момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, в която изпълнението е насочено върху описан в поканата имот, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с този имот и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава имота.   Възбраната има и действие по отношение на взискателя и

Съдебният изпълнител е длъжен да провери собствеността на възбранения имот едва при извършване на опис преди публичната продан

До касация е допуснато решение на Софийски градски съд  на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК / от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото/по приложението на чл. 449, ал. 2 ГПК . Въпросът, по който ВКС е дал задължително тълкуване е следва ли съдебният изпълнител да