Ако признаеш дълга си, прекъсваш погасителната давност

Погасителната давност в много случаи е последната и единствена надежда на длъжниците да се спасят от паричните си дългове. Погасителната давност всъщност представлява  определен в закон срок, в който кредиторът бездейства, след което за  длъжника се поражда право да се противопостави на принудителното събиране на вземането. Важна особеност на това право на длъжника е, че то може да бъде упражнено само в съдебен процес, образуван по иск на кредитора за осъждане на  длъжника да плати дълга. Казано другояче длъжникът може да възрази срещу погасеното по давност задължение, но само пред съд в рамките на исков процес, започнат от кредитора с цел установяване на вземането и осъждане на длъжника да плати. При направено възражение от страна на длъжника за изтекла в негова полза погасителна давност съдът е длъжен да обсъди това твърдение и ако установи, че този факт е налице  ще отхвърли  иска като неоснователен. В отхвърлянето на иска се състои защитата, която съдът дава на длъжника в случай на уважено възражение за недължимост на вземането поради погасяването му по давност.

 

Основният елемент на правния институт ”погасителна давност” е бездействието на кредитора, който в определен в закона срок не събира своето вземане. Това бездействие обаче може да се дължи на обективни или субективни причини. Законът предвижда закрила  в случаите, когато кредиторът проявява активност да събере вземането си, но това не може да стане по независещи от него причини. Тази закрила на кредитора намира  израз в  правната уредба на прекъсването на давността, което осуетява нейното изтичане и несправедливото лишаване на кредитора от правна защита. Прекъсване е налице , когато погасителната давност е започнала да тече, но е настъпил факт, от чието настъпване започва да тече нов давностен срок. Изтеклият до прекъсване на давността срок загубва своето правно значение. Новият срок е независим от стария.  Основанията за прекъсване на давността са изрично и изчерпателно изброени в чл. 116 Закона за задълженията и договорите.

 

Едно от основанията за прекъсване на давността е признаване на вземането от длъжника. Юридически това признание се квалифицира като волеизявление /едностранна сделка/ с гражданскоправни последици. Вземането може да бъде признато в съдебен процес или извънсъдебно. И двата случая признаването трябва да бъде изрично – ясно да се  каже кое вземане се признава, да се посочи неговия размер и основанието за възникването му.  Пред съд вземането може да бъде признато в отговора на исковата молба/ чл.131 Гражданския процесуален кодекс/  или в хода на разглеждане на делото като съдебно признание на факт/ чл.175 ГПК/. Извънсъдебно вземането може да бъде извършено по различни поводи и начини / напр. заявление на длъжника до кредитора, в отговор на писмо от кредитора или на одитор на кредитора, споразумение между кредитора и длъжника /. Важна необходимост  при извънсъдебното признание на вземане е то да бъде документирано. за да има доказателство за неговото извършване.

 

Законодателят е възприел признаването на вземане за основание за прекъсване на погасителната давност,  защото длъжникът не оспорва вземането и изрично е заявил, че дължи определена парична сума. Затова и бездействието на кредитора не е осъдително и не следва да се наказва с лишаването му от право на съдебна защита и на принудително осъществяване на вземането. С всяко признание на вземането давностният срок се прекъсва и започва да тече нова погасителна давност, която се определя от продължителността на давностния срок за съответното вземане. Например ако се дължи сметка за парно/ток/вода давността е тригодишна, ако се държи вноска по банков кредит давността е петгодишна.

 

Важна особеност при съдебното признание на вземане:  признанието може да бъде направено от длъжника или от неговия процесуален представител. Съдебното признание на факт, в т. ч. и дължимостта на определена парична сума,  не обвързва съда. Това признание се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото.

 

Важна особеност при извънсъдебното признание на вземане: признанието трябва да изхожда от физическото лице- длъжник  или законния представител на юридическото лице-длъжник. Признанието на вземане, направено от служител на предприятието-длъжник или представител на длъжника без изрично пълномощно, както и от лице, което не е идентично с длъжника няма правно действие.

Според задължителната съдебна практика на   ВКС /решение по т.дело № 141/2010г. на ВКС, ТК Іт.о. , решение №65 от 3.06.2011г., по т.дело №600/2010г. на ВКС, ТК, Іт.о., решение № 132 от 11.11.2011г. по т.дело № 648/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №98 от 26.07.2013г., по т.дело №851/2012г. на ВКС, ТК Іт.о., решение №255 от 26.03.2013г., по т.дело № 145/2012г, решение  № 105 от  05.06.2014 г. на  ВКС, ТК, І т.о. по търговско дело  № 1697 / 2013 / изявлението на длъжника трябва да е станало известно на кредитора за да има действие спрямо него. Само за себе си счетоводните записвания на размера на задължението към конкретен кредитор във воденото от предприятието длъжник текущо счетоводство не съставлява признание за счетоводното вземане, водещо до прекъсване на погасителната давност, тъй като не са адресирани до кредитор или негов представител.

 

Няколко примера за извънсъдебно признание на дълг:

  • В заявление до кредитора дължникът признава, че дължи определена сума, но няма пари да плати на падежа. В деня, в който изявлението му е достигнало до кредитора / получено е по пощата, с куриерска пратка, подадено е в деловодството на кредитора/ , погасителната давност прекъсва и започва да тече нов давностен срок – тригодишен за наем, лихви, неустойки,работна заплата и други периодичните плащания и петгодишен в останалите случаи. Изтеклият срок преди подаване на заявлението губи правното си значение.
  • Сключено е споразумение между кредитора и длъжника за отстрочване или разсрочване на дълга. С това споразумение длъжникът призвава вземането, а кредиторът се съгласява да продължи срока, в който дългът трябва да бъде платен. Изтеклият давностен срок до датата на споразумението губи правното си значение, а нова давност започва да тече след като дългът стане изискуем съобразно новата уговорка.
  • Отразяване на задължението към кредитора в счетоводството на длъжника. В  съдебната практика се приема, че това представлява извънсъдебно признание на дълга, но е необходимо това обстоятелство да е съобщено на кредитора.
  • Длъжникът- търговец признава вземането в отговор на писмо от одитора на кредитора в рамките на проверка на годишния финансов отчет.
  • Длъжникът признава дълга пред орган на досъдебното наказателно производство/ дознател, следовател, прокурор/
  • Длъжникът признава дълга пред полицейски орган и това е документирано в съответния протокол.
Контакти
2018-01-09T19:22:51+00:00