Привилегировани държавни вземания

При принудителното изпълнение някои вземания се ползват с привилегия, т.е. с установено в закона предпочитание  те  се удовлетворяват преди останалите. Редът на привилегиите е уреден в чл. 136 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ в обществен интерес, което означава, че  това е императивно правило и този ред не може да бъде променян по желание на страните в изпълнителното дело.

Държавата е уредила свое право на предпочитание за някои  публични вземания, създала е своя привилегия пред останалите кредитори на длъжника. Държавата  е шести по ред привилегирован кредитор  и се ползва с обща привилегия. Това означава, че държавата  може да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника след като от събраната в принудителното производство сума бъдат платени вземанията, предвидени в първите пет реда. При  недостиг на средства да бъдат удовлетворени всички кредитори следните вземания изпреварват държавните :  вземанията на взискателя за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение; местните данъци за имота или превозното средство, ако същите са били продадени в изпълнителното производство вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори; вземанията, обезпечени със залог или ипотека – от стойността на заложените или ипотекирани имоти; вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията , обезпечени със залог и ипотека; вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения ; вземанията за издръжка. Следователно, ако вземането на взискателя не произтича от ипотечно, заложно  или право на задържане , не е вземане за издръжка или вземане за работна заплата или обезщетение от работодател, то ще бъде удовлетворено след като бъдат платени задълженията на длъжника към държавата.

С предпочтително удовлетворение се ползват данъци, мита, акцизи, осигурителни вноски, държавни такси и други публични вземания, изрично посочени в чл. 162, ал.2 ДОПК.

Не всички държавни вземания се ползват с привилегия при принудителното събиране на частни дългове, а отделни  държавни вземания ползват привилегия от различен ред.

Само публичните, но не и частните държавни вземания се ползват с привилегията по чл. 136, т.6 от ЗЗД, т.е. привилегия от шести ред.

Частни държавни вземания са тези, които не са публични според легалното определение на чл. 162, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. В тази категория са вземанията на държавата за наеми и концесионни възнаграждения. За последните през 2018 г. беше въведена привилегия от втори ред, според която  концесионните възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори се удовлетворяват преди ипотечни и  заложни вземания и преди вземанията на работниците и служителите за заплати и обезщетения.

За данъците и други публични вземания е предвидена привилегия от шести ред/  чл. 136, т.6 от ЗЗД /. От привилегированите вземания са изрично са изключени глобите. Същите се налагат с влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове и представляват публични вземания съгласно чл. 162, ал.2, т.7 от ДОПК.

От привилегированите вземания следва да бъдат изключени и глобите, налагани от съда,  включително  когато същите представляват наказания за извършени престъпления.

Имуществените санкции, наложени на търговци като административно наказание се ползват от предпочтително удовлетворяване като шести ред привилегировано вземане, тъй като същите не са изрично изключени от разпоредбата на чл. 136, т.6 от ЗЗД.

Необходимостта от прилагане на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, включително и тези в полза на държавата по т.2 и т.6 , се поражда в случаите, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели и  съдебният изпълнител извършва разпределение по реда на чл.460 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.Тогава най-напред  се отделят суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. Преди всяко разпределение съдебният изпълнител е длъжен да изпрати на НАП  уведомление по чл.191, ал.3 ДОПК. Едва след надлежното уведомяване на държавата в лицето на приходната агенция  и получаване на съответното удостоверение може да бъде извършено разпределение на събраната сума.

Разпределението, извършено от съдебния изпълнител се предявява на длъжника и всички взискатели, в т.ч.  и държавата, които имат право да го обжалват в тридневен срок от предявяване на същото. Жалбата се разглежда от окръжния съд, а неговото решение може да се обжалва пред апелативния. Най-честите основания за обжалване са нередовно уведомяване на някоя от страните по изпълнителното дело или нарушение на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД.

2019-10-16T14:08:07+00:00