Отпадна задължението за данъчно деклариране на новопридобити недвижими имоти

За  наследените недвижими имоти, които не са били декларирани в общината от наследниците    в шестмесечен срок от откриване на наследството/т.е. смъртта на наследодателя/, ще се образуват данъчни партиди за наследения имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението. Промяната на чл.14, ал.6 от Закона за местните данъци и такси влезе в сила от 01.01.2019 г.

Декларацията за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти се подава, добила известност като Декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, се подава в общината по местонахождението на имота. Ако наследствените имоти се намират в различни общини, декларации се подават за всеки един от тях по отделно. Декларации по чл.14, ал.1 ЗМДТ може да се подават лично в регистратурата на данъчната служба на съответната община или чрез пощенски оператор с обратна разписка.

Подадената декларация от един съсобственик/наследник/ ползва останалите съсобственици.

Данъкът се определя от служител на общинската администрация по местонахождението на недвижимия имот и се съобщава на данъчно задълженото лице /чл.23 ЗДМТ/. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост  принадлежи на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си.  Всеки от съсобствениците на имота, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.

Ако един и същи имот е деклариран с отделни декларации от двама и повече наследници  и има различия между декларираните  данни , най-често относно наследствените дялове/квоти/, се стига до съдебен спор за собственост. Общинските данъчни  служители нямат правомощия служебно да определят наследствените дялове в декларираните имоти.

За не подадена декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти или за подадена такава декларация след изтичане на шестмесечен срок от смъртта на наследодателя е предвидена административно-наказателна отговорност – глоба в размер от 10 до 400 лева / чл.123, ал.1 ЗМДТ/.

2019-01-07T19:46:07+00:00