Не даването на издръжка на дарителя- основание за отмяна на дарението

Отмяната на дарение на недвижими имот е възможна само по съдебен ред за разлика от развалянето на договора за дарение на недвижим имот, което се извършва чрез договор във формата на нотариален акт. Чл. 227, ал. 1, б. от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ предвижда, че дарението може да бъде отменено, ако дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.
Предпоставката за отмяна на дарението-не даване на издръжка на дарителя включва три групи обстоятелства. Първата от тях е свързана с имущественото състояние на дарителя, втората – с имущественото състояние на дарения и третата – с отправянето/получаването на изрична покана за предоставяне на издръжка – адресирана от дарителя – към дарения, доколкото задължението на последния да предоставя издръжка възниква именно в момента на получаването на поканата, а не по принцип. Ще разгледаме по-подробно предпоставките за отмяна на дарение на недвижим имот, тъй като наличието им и доказването им имат съществено значение за уважаване на съдебния иск за отмяна на дарение на недвижим имот.
1.Изпадане на дарителя в нужда от издръжка. Това означава дарителят да няма средства за своето съществуване и това състояние да не е моментно , а за дълъг период от време. Същественото за тази предпоставка е, че нуждата от средства за издръжка не бива да е инцидентна, а трябва да има траен характер. В съдебните решения по искове за отмяна на дарение на недвижим имот често се пише за трайна нужда от издръжка.
В закона липсва легална дефиниция на понятието “трайна нужда от издръжка” като правна категория, но съдебната теория и критериите на практиката приемат, че “трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества/заплата, пенсия, застрахователна сума, банков депозити и влогове, наеми, аренда/.
1.1 Трайната нужда от издръжка следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди например, нуждата от болногледач (придружител), ако той не може да се обслужва сам ; специална храна, с оглед специфично заболяване.
Преценката дали дарителят има трайна нужда от издръжка се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи – от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи, реализирани печалби, спестявания и др. и реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира допълнителни доходи – от даване под наем или аренда на недвижими имоти, или тяхната продажба , които се съотнасят към размера на конкретно необходимите разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток, отопление, медицинско обслужване, лекарства и др.
1.2 Методика за определяне нуждата от издръжка. В един съдебен спор за отмяна на дарение от ключово значение е отговорът на въпроса има ли ищецът-дарител трайна нужда от издръжка. При постановяване на своето решение съдът е длъжен да определи точната сума, с която ищецът разполага или може да ползва за съответните месеци, както и конкретната сума, която е необходима на същия за покриване на специфичните му нужди, тъй като само при тяхната съпоставка е възможно да се достигне до извода дали дарителят е имал необходимост от издръжка през релевантния за спора период. В съдебната практика се ползва методика, при която се установява какъв е размерът на средно месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съобрази от какви пера тя е формирана/разходи за жилище, храна, дрехи и т.н./ съотнесена към специфичните нужди на дарителя и се преценява кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени, трябва ли да се прибавят нови пера, включително за лечение с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя .
Относно размера на нуждите за издръжка се събират доказателства и се вземат предвид всички конкретни обстоятелства с оглед социалната среда на дарителя, като се отчитат и настъпилите инфлационни промени в икономическия живот на страната.
1.3 Към кой момент се преценява нуждата от издръжка на дарителя . Нуждата от издръжка следва да има траен характер и да съществува към датата на поканата или поне към датата на приключване на съдебното дирене/ устните състезания/ при разглеждане на делото в първоинстанционния съд.
1.4. Има ли значение дали издръжката на дарителя е давана в пари или натура. Този въпрос възниква, когато надареният, който е ответник в съдебния процес, направи защитно възражение, че е давал издръжка на дарителя. Най-често в практиката това са случаи, когато надареният предоставя за ползване на дарителя свое жилище без да иска наем; когато плаща консумативите за жилището; когато купува лекарства на дарителя и/или плаща за неговото лечение. Издръжката, която надареният е давал на дарителя като свое морално задължение може да бъде както в пари така и в натура. Изричното искане на дарителя за издръжка задължава дареният да дава такава във вида, в който е била поискана/пари, услуги, храна, лекарства/.
1.5 Издръжката на дарителя от дарения- проява на признателност. Когато издръжка се дължи по силата на договор/напр. договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка/ или по силата на закон/напр. чл.139 и 140 от Семейния кодекс/ нейният размер не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия. Ако задълженото лице разполага със съответните възможности или е поело задължението за издръжка по силата на договор, размерът на присъдената сума може да варира в широки граници.
Когато издръжката се претендира като проява на признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, ако той може да реализира месечен доход над размера на средната за страната работна заплата. Тази тези следва утвърдената съдебна практика. Ако дарителят може да реализира доходи от своя труд и/или имущество, които надхвърлят средната за страната работна заплата през спорния период, определена от Националния статистически институт, отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над такъв размер не може да бъде квалифициран като проява на непризнателност.
Надареният проявява непризнателност, когато дарителят има нужда от издръжка и той след покана не я удовлетвори.
Отмяната на извършено дарение е изключителна мярка, която се допуска от закона, само ако непризнателността е приела драстична форма. Съдилищата не допускат отмяна на дарението, ако дарителят е в състояние да реализира месечен доход над средната за страната работна заплата.
1.6 Кога моралното задължение на надарения да дава издръжка на дарителя, се превръща в правно.  Даването на издръжка на дарителя от морално задължение на надарения се превръща в правно не в момента на възникване необходимостта от издръжка, а от датата, на която дарителят изрично е поискал издръжка от надарения.
1.7 Приема ли се, че дареният е давал издръжка на дарителя като е му е осигурил подслон и нормални условия за живот в дареното жилище ? В най-новата практика на ВКС е застъпена тезата, че използвайки дареният имот, на дарителя е дадена възможност да не заплаща средства за наем, за заплащане на консумативи за него, което облекчава финансовото му състояние. По този начин дареният е изпълнил своето морално задължение към дарителя.
2. Необходимо е дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.
За да възникне правното задължение на дарения да дава издръжка на дарителя е необходима изрична покана. Без дарителят да е поискал издръжка надареният не е правно задължен да я дава, за него съществува само морален дълг на признателност към дарителя.
Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като в тежест на дарителя-ищец е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена . Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства.
3. Надареният да е отказал да дава поисканата от него издръжка. За да е налице отказ от даване на поисканата издръжка не е необходимо същият да е изричен и категоричен. Отказът може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя.
3.1.Дължи ли дареният издръжка на дарителя, ако няма достатъчно средства за собствената си издръжка и тази на семейството си. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк. дело № 1 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства с даването на издръжка на дарителя дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. В съдебния процес ответникът трябва да докаже с всички допустими доказателствени средства, че ако предостави на дарителя поисканата от него издръжка, дареният би поставил себе си и лицата, на които по закон дължи издръжка/деца, родители/ в по-лошо материално положение отколкото това, в което се намира или би се намирал дарителя след получаване на поисканата издръжка.
3.2. Отказът за даване на издръжка се установява с всички допустими доказателствени средства/документи, свидетелски показания, заключения на вещи лица/.
Доколкото се касае до отрицателен факт – неполучаване на издръжка, което е равнозначно на отказ да се даде издръжка, в тежест на ответника е да установи, че е предоставил исканата му издръжка.

Заключение
1. Издръжка се дължи, когато дарителят има трайна нужда от нея и е поискал изрично от дареният да го издържа.
Поначало моралното задължение на надарения се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства – изпадане на дарителя в трайна нужда и липсата на средства за съществуване, както и отправено от негова страна до надарения искане за даване на издръжка. Неизпълнението на това правно задължение от страна на надарения, т.е. не даването на поисканата от дарителя издръжка, поражда правото на последния да поиска отмяна на договора за дарение. Това е така, доколкото целта на договора за дарение –да се облагодетелства едно лице с конкретно имущество, съпоставена с правната симетрия и равнопоставеността на субектите в облигационната връзка, не допуска когато дарителят изпадне в материално затруднение (нужда), което би посрещнал без проблеми ако разполагаше с подареното имущество, да не получи насрещна материална престация под формата на издръжка и подпомагане. Ето защо, докато дарителят не поиска издръжка от надарения, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция
2. С уважаване на иска съдът отменя договора за дарение на недвижим имот, но не осъжда дарения да дава издръжка на дарителя.
Тъй като искът по чл. 227, ал. 1, б. в ЗЗД не е за издръжка, то и надареният не може да бъде осъден да я дава до размера на подареното. Не даването на издръжка при доказана необходимост от дарителя и в поискания и доказан размер обаче води до отмяна на дарението. Съдебното решение, с което се отменя дарението има действие от момента на влизане в сила на решението за в бъдеще. Ответникът, срещу когото искът за отмяна на дарение е бил уважен е длъжен да върне имота на дарителя, но не и да му дава издръжка за минал период.
3. Ако договорът за дарение бъде отменен от съда, дареният е длъжен да върне на дарителя на имота. Ответникът, срещу когото искът за отмяна на дарение е бил уважен е длъжен да върне имота на дарителя, но не и да му дава издръжка за минал период. Ако ответникът не върне имота, той рискува да бъде отново ответник в нов съдебен процес за връщане на имота и за плащане на обезщетение за ползването му за времето след отмяната на дарението.
По мои наблюдения и проучване на съдебната практика повечето от исковете за отмяна на дарение заради отказ на дарения да дава издръжка на дарителя, от която той се нуждае, биват отхвърляни. Дарение се отменя много трудно, затова мислете преди да отидете при нотариус за да изповяда сделка, с която ще дарите имота си някому.

Съдебна практика : Решение № 975/04.11.2008 г., по гр.д. № 4052/2007 г., на I г.о.; Решение № 153/20.02.2009 г., по гр.д. № 1225/2008 г., на I г.о.; Решение № 177/14.04.2011 г., по гр.д. № 209/2010 г., на IV г.о., Решение №975/04.11.2008 г. по гр.д.№4052/2007 г. на ВКС, I г.о.,Решение №67/01.02.2010 г. по гр.д.№4166/2008 г. на ВКС, IV г.о на ВКС.

2018-06-14T14:30:56+00:00