Не всяко лице, което е платило дълга в чужд изпълнителен процес, може да се възползва от изпълнителния лист на взискателя.

Получавам запитвания от хора, които са платили по сметката на съдебния изпълнител сумата, която се дължи от техен познат или роднина по образувано срещу него изпълнително дело. Въпросът е : като платя чуждия  дълг длъжен ли е съдебният изпълнител да замести взискателя с мене. Не се наемам да пиша жалби срещу постановления на съдебни изпълнители, които отказват да конституират като взискатели лица, които са платили чужд дълг без да са били поръчители или солидарни длъжници.

Най-често лицата, платили чуждия дълг ,  са  роднини на длъжника или негови познати, на които той е прехвърлил свой имот след възникване на задължението към взискателя  или пък са съсобственици с длъжника на имот, който може да бъде изнесен на публична продан. След като дългът е бил платен, независимо че платецът е трето лице, и взискателят бил удовлетворен и разноските по изпълнението- събрани, принудителното изпълнение  приключва, съдебният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани и прекратява делото.

Може ли  лице, което не е поръчител или солидарен длъжник,  да се възползва от изпълнителния лист, въз основа на който било  образувано делото и е платило дълга , и  това трето лице да замести кредитора въз основа на неговия изпълнителен лист.

Категоричният отговор е, че ТРЕТО ЛИЦЕ, което е различно от поръчител и солидарен длъжник, и е платило изцяло дълга и разноските по чуждо изпълнително дело, НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ЛИСТ НА УДОВЛЕТВОРЕНИЯ ВЗИСКАТЕЛ. Известни са случаи, при които  съдебни изпълнители  конституират като нови взискатели платили дълга  трети лица или образуват нови дела по тяхно  искане въз основа на изпълнителния лист на удовлетворения кредитор. В един от случаите  длъжникът предявява съдебен иск срещу „новия“ взискател, ползващ „стария“ изпълнителен лист и делото стига до Върховния касационен съд, който допуска касационното му разглеждане. С Решение  № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС, Гражданска колегия, ІІ отделение по гр.д. № 2576/2018 е отменено решение на Ловешкия окръжен съд и е признато за установено по отношение на ответника , че не съществува право на принудително изпълнение на парични притезания по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № при ЧСИ №… Накратко казусът: Длъжник по просрочен банков  заем дарява на свой познат недвижими имоти/ вероятно уж да ги спаси от банката/. Банката завежда делок срещу страните по договора за дарение,  иска обявяването на дарението  за недействително спрямо нея/ иск по чл. 135 ЗЗД/ и печели делото. Банката се снабдява със заповед за незабавно изпълнение и изпълнител лист срещу длъжника и образува изпълнително дело. Третото лице, което е получило дарението, плаща дълга по изпълнителното дело и разноските . Намерението му, изразено по-късно  пред съда, е било  да осуети насочването на принудителното изпълнение към дарените му имоти. След като  третото лице / дареният/ е платило дълга по сметката на ЧСИ подава молба до същия ЧСИ с искане да замести взискателя/банката/ в изпълнителния процес. ЧСИ уважава молбата му, но длъжникът обжалва постановлението пред съда, който обаче го потвърждава. Взискател по „старото“ дело става третото лице/дареният/. След това длъжника предявява съдебен иск срещу „новия“ взискател и оспорва изпълнението / иск по чл. 439 ГПК/ . Именно това дело стига до ВКС, който го допуска до касационно разглеждане по  следните процесуално-правни въпроси: 1. Изчерпателен ли е кръгът на лицата по чл. 429, ал. 1 ГПК? 2. Дали чл. 429, ал. 1 ГПК допуска само приемство в изпълнителния лист на страната на взискателя или допуска и приемство в образуваното по листа изпълнително дело? 3. Какъв е предметът на делото по иска, предвиден в чл. 439 ГПК, когато ищецът твърди, че съдебният изпълнител е приложил неправилно чл. 429, ал. 1 ГПК, като е конституирал на мястото на първоначалния взискател лице, което след образуваното дело е погасило изпълняемото право и твърди, че е встъпило в правата на първоначалния взискател, защото е имало правен интерес да изпълни чуждото задължение (чл. 74 ЗЗД)?  В решението е дадено подробна обосновка на отговора на всеки един от тях  с правни аргументи, които са трудно разбираеми за широката публика , тъй като се разглеждат гражданско правни и  процесуални теми като частно правоприемство при изпълнителния лист, суброгация, регресно право на платилия дълга и т.н. Отговорите на касационните въпроси, редактирани на разбираем за не юристи  език, са следните: Чл. 429, ал.1 ГПК допуска взискател да бъде лице, което не фигурира в изпълнителния лист. Това обаче са само  универсалните и части правоприемници на взискателя / универсални са наследниците, частни правоприемници са  лицата, на които взискателят е прехвърлил вземането си/. От лицата, които са платили дълга по изпълнителното дело, само поръчителят и солидарният длъжник могат да заместят взискателя без да е необходимо да се снабдяват с нов изпълнителен лист.

Решението на ВКС по посоченото по-горе  дело не представлява задължителна съдебна практика, макар че мотивите му биха могли да бъдат такива ва тълкувателно решение. Това решение обаче има значение за уеднаквяване на практиката на съдилищата и съдебните изпълнители, която очевидно е противоречива.

Какви са възможностите за защита на лице, което е платило дълга в чужд изпълнителен процес.

Целта на възможните процесуални действия на лицето, което е платило дълга в чужд изпълнителен процес, е снабдяване с ново изпълнително основание срещу длъжника, т.е. изпълнителен лист ,в който като кредитор трябва да фигурира лицето, платило дълга в предходното изпълнително дело. Въз основа на този изпълнителен лист се образува ново изпълнително дело срещу “стария“ длъжник.

Първата възможност е : искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, ако размерът на  дълга или погасената чрез плащане част от него  е до 25 хил. лева. Ако длъжникът възрази срещу съдебната заповед за изпълнение, следва установителен иск.

Втората възможност е : осъдителен иск  при уважаване, на който с влязло в сила решение, съдът издава изпълнителен лист.

И в двата случая доказването на исковете е улеснено, защото е необходимо само удостоверение от съдебния изпълнител, че ищецът е платил дълга по прекратено изпълнително дело.

Какви са възможностите за защита на длъжника ?

Незаконно е  да бъде взискател лице, което не фигурира в изпълнителния лист, освен наследник на взискателя, цедент на взискателя, платилият  дълга поръчител или солидарен длъжник. Срещу незаконен изпълнителен процес длъжникът може да се защити чрез установителния иск по чл. 439, ал.1 ГПК.

Има ли интерес трето лице да плаща дълга в чужд изпълнителен процес?

Да, дори да не са солидарни длъжници или поръчители, определени категории лица имат интерес да платят чужд дълг по изпълнително дело.

Първо- родителите на длъжника/ от емоционални и морални съображения/. Те обикновено не се снабдяват с изпълнителен лист срещу сина/дъщеря си, чийто дълг са платили. Техните наследници обаче/други низходящи, съпруг/а/  биха могли да предявят претенция срещу „облагодетелствания“ наследник, ако правото на вземане на техния наследодател не е погасено по давност. Второ- съсобственици заедно с длъжника на имот, който служи за обезпечение на дълга. По този начин имотът няма да бъде изнесен на публична продан и възбраната от него ще бъде вдигната или няма да бъде наложена. Трето – лица, които са получили като дарение или въз основа на симулативна продажба имот на длъжника и прехвърлянето е извършено след възникване на дълга. Четвърто -това са лица, които искат да придобият възбранения имот, но не желаят същият да бъде изнесен на публична продан.

Плащането на чужд дълг в изпълнителния процес се среща в практиката , особено когато вземането е с относително малка стойност, а длъжникът притежава в съсобственост имоти или след възникване на дълга се е разпоредил със свои имоти и съществува опасност сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо взискателя и имотът да бъде изнесен на публична продан.

2019-08-26T15:55:51+00:00