Незаконна е практиката на банките чрез допълнителни споразумения с кредитополучателите да увеличават редовната главница с просрочените лихви.

Когато добросъвестен  кредитополучател има финансови затруднения да плаща редовно вноските си по кредита,  се обръща към банката с искане за преструктуриране  на дълга/ в разговорния език „предоговаряне на кредита“/. До 13.май 2014 г. тази възможност беше уредена в Наредба № 9  на БНБ  от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск. Понастоящем тази наредба е отменена, но с Наредба № 37  на БНБ от 16 юли 2018 г. за вътрешните експозиции на банките на банките се възлага с вътрешни правила и процедури да преструктурират т.нар. лоши кредити/ със забавени погасителни вноски/ . На езика на банкерите тези кредити  се наричат рискови експозиции, които се оценяват и класифицират въз основа срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения и други допълнителни критерии.

Преструктурирането на кредита  представлява ОТСТЪПКИ, която банката прави на длъжника.

Тези отстъпки се правят при условие – влошаване на финансовото състояние на длъжника , водещо до невъзможност да изплати в срок пълният размер на дълга и по изключение – банката не би дала  отстъпките при други обстоятелства.

Отстъпките могат да се изразяват в намаление на дълга (главница и/или лихви), замяна на част от дълга срещу собственост, рефинансиране или други финансови отстъпки от страна на банката.

 Промени в договорените лихвени проценти, породени от промени в пазарните лихвени нива, не представляват преструктуриране на дълга.

Инициативата за  преструктуриране на кредита може да бъде както на кредитополучателя, така и на банката. Целта е облекчаване затрудненото положение на длъжника така щото той да е в състояние  да върне  парите на банката въпреки финансовите си проблеми.

Преди да  преструктурира кредита банката извършва проучване на финансовото положение на длъжника, неговата обща задлъжнялост,   възможните  обезпечения на дълга, доходите на длъжника и техните източници.

Преструктурирането на кредита се извършва по силата на споразумение между банката и кредитополучателя, най-често наричано „анекс“ и може да бъде извършвано многократно в срока на кредита, дори същият и да е станал предсрочно изискуем, но преди издаването на съдебна заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на банката.

Как банките злоупотребяват с преструктурирането на кредитите?

Чрез включване на клауза в допълнителни споразумения с кредитополучателя  за прибавяне на дължими ,но неплатени лихви и такси към редовната главница и начисляване възнаградителна лихва/цена на кредита/ върху увеличения размер на дължимата редовна  главница. По този начин главницата се увеличава, макар заемателят да не е получил парите на увеличението  . Дори  номинално прибавено към главницата, по своето основание вземането за лихви продължава да е вземане за лихви, защото по произход то няма нищо общо с първоначалното договорно основание – заем/кредит/, на което вземането за главница е възникнало. Прибавянето на изтекли лихви към редовната главница често пъти води до невъзможност за пълно  погасяване на кредита, тъй като финансовото положение на длъжника се утежнява вместо да се облекчи.

Чрез преструктуриране на кредита банките прикриват анатоцизъм.

Олихвяването на изтекли лихви в правото се нарича анатоцизъм, който е допустим по изключение – понастоящем  само между търговци и то ако те  изрично  са уговорили дължимостта на лихва върху лихва. Анатоцизмът се отразява негативно на кредитополучателя, чийто дълг нараства бързо. Макар и практикувано от векове анатоцизмът е нежелано явление в обществените отношения  днес, защото води до изпадане в неплатежоспособност на много длъжници, който са получили от кредитора многократно по-малка сума, отколкото тази, която трябва да връщат. Ето защо в Закона за задълженията и договорите, който действа от 1950 година до днес и в стария закон от 1892 година олихвяването на изтекли лихви се допуска само при строго определени условия. Сега анатоцизъмът в гражданските отношения  е допустим , само ако има изрична регламентация в наредба на Българската народна банка /чл. 10, ал.3 ЗЗД/, но от 1950 година до днес централната банка не е упражнила тази законова делегация, т.е наредба за олихвяването на изтекли лихви няма. По тази причина уговорката/ споразумението/ за  прибавяне на изтекли лихви към главницата на дълга и повторното им олихвяване е нищожно на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 10, ал.3 ЗЗД.

Приложима правна уредба към просрочени възнаградителни  лихви към редовната главница

За споразумения, сключени при действието на отменената Наредба № 9  на БНБ  от 3 април 2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск, т.е до 13 .05.2014 г. се прилагат разпоредбите на същата. Тя обаче не предвижда олихвяване на изтекли лихви, каквато възможност е дадена на БНБ  в чл.10, ал.3 от ЗЗД, а напротив регламентира отстъпки, които банките могат да направят на финансово затруднени кредитополучатели за да могат да продължат да плащат вноските си и да се издължават на банките.

Лихва върху лихва могат да уговарят само търговци съгласно чл. 294, ал.2 от Търговския закон, което е изключение от общото правило на чл. 10, ал.3 от ЗЗД за анатоцизма . Освен това при оспорване на клаузи за дължимост на лихва върху лихва  търговците не могат да се позовават на разпоредбите на Закона за защита на потребителите, защото те са изрично изключени от приложното му поле.

За споразумения между банки и физически лица / за потребителски и ипотечни кредити/ важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти за потребители, които препращат към чл. 143-148 а от Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи в договорите.

Съдебната практика по въпроса за прибавяне на просрочени възнаградителни  лихви към редовната главница

До разглеждане на въпроса за действителността /законността/ на споразумения за  олихвяване на просрочени възнаградителни  лихви чрез прибавянето им към редовна главница  се стига при съдебни спорове за дължимост или не дължимост на вземания по  кредити. Това са искове с правно основание чл. 124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, които кредитополучатели предявяват срещу банки и искат съдът да установи не дължимост на част или цялата  претендирана от банките сума за погасяване на техния кредит/ отрицателни установителни искове/. По-честа практика са исковете, които банки предявяват срещу свои длъжници-кредитополучатели, които са възразили срещу издадена срещу тях съдебна заповед за незабавно изпълнение / положителни установителни искове с правно основание чл. 422 , ал.1 ГПК/. Съдилищата, които по възражение на длъжника внимателно изследват въпроса за олихвяване на просрочени възнаградителни лихви по скрит начин чрез допълнителни споразумения, стигат до извода, че това споразумение е нищожно и не следва да бъде прилагано без обаче същото да засяга действителността на договора за кредит. По този начин се стига до  отхвърляне на претенцията на банката за вземането за лихва върху лихва. Има обаче и други решения, в които съдиите приемат, че щом кредитополучателят се е съгласил да плаща възнаградителна лихва върху просрочена такава,  той е обвързан от споразумението и решават делото в полза на банката. По различни причини едва през 2018 година по т.д. № 1504/2018 на ВКС, търговско отделение, втора колегия  бе допуснато до касация решение на  Апелативен съд Пловдив по въпроса  „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за преструктуриране на кредитно задължение по Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковете експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн. ДВ бр. 38 от 11.04.2008г.) чрез прибавяне на просрочените задължения за лихви и такси към размера на редовната главница представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД?”. По същото дело на 29.07.2019 г.  съдебен състав : Емилия Василева- председател, Костадинка Недкова – докладчик и Анна Баева  постанови решение , с което остави в сила решението на АС Пловдив, който е потвърдил решение на ОС Пловдив в отхвърлителната му част по иск на Юробанк АД.  В Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1508/2018 на ВКС, т.о., втора колегия, даде следния отговор на касационния въпрос „Уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД“.

Какви ще са последиците от касационното решение на ВКС относно прибавянето на просрочени лихви към редовната главница.

След изменението на чл. 290, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 86 от 2017 г.) касационното решение не представлява задължителна съдебна практика. Съдилищата, които разглеждат банкови дела,  обаче трябва да се съобразяват с отговора на касационния въпрос в Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1508/2018 на ВКС, т.о. , тъй като решенията , които разглеждат същия въпрос и съдържат извод, противоречащ на решението на касационния съд, подлежат на отмяна при обжалване.

Банките вероятно ще съобразят бъдещата си практика при преструктуриране на просрочени кредити с отговора на касационния въпрос в Решение № 66 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1508/2018 на ВКС, т.о. и в бъдещи споразумения няма да прибавят просрочената възнаградителна лихва  към редовната главница. В противен случай рискуват лавина от дела, които могат да загубят. Последното изречение от отговора на касационния въпрос обаче/ Олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД/  открива възможност за спекулации чрез броя и размера на таксите, с които банките натоварват кредитополучателите.

След решението на ВКС, което без съмнение ще наложи промени в практиката на банките и съдилищата, остават открити въпросите за прибавяне на дължими банкови такси към редовната главница на т. нар “лоши кредити“, които биват предоговаряни.

Банковата такса е цена на услуга, която банката извършва на своите клиенти/напр. такса за разглеждане на документи/. Тя е дължима в размер, който е предварително определен в тарифа на банката, и в срок, който е уговорен в договора между банката и нейния клиент/кредитополучател, вложител и т.н/.  Прибавянето на дължими такси, в т.ч. и просрочени такива , към главницата и олихвяването им  увеличава анюитетните вноски и като краен резултат общата сума, която кредитополучателят трябва да върне на банката. По този начин върху банковата такса кредитополучателят ще дължи възнаградителна лихва/цена на кредита/  и ще трябва два пъти да плати цена за една и съща услуга – такса и възнаградителна лихва. Когато има просрочени вземания за банкови такси, върху тях се дължи законна лихва за забава на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, а не възнаградителна такава  както е в случаите на включването на просрочените такси в анюитетните вноски. Обикновено възнаградителната лихва е по-висока от законната лихва за забава и това би мотивирало банките да прибавят дължимите такси към редовната главница и да ги олихвяват с възнаградителна лихва вместо да търсят за просрочените такси мораторна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД.

 

2019-08-23T13:03:50+00:00