Заем

Даването и получаването на заем е най-често практикуваната сделка наред с покупко-продажбата. Най-често даваме заем в пари на свои близки- роднини и приятели. „Услужването“ между съседи с лъжица  сол,  чаша захар, олио, брашно  в случай  на спешна необходимост при приготвяне на храна също представлява договор за заем. При даването на пари и заместими вещи/ хранителни продукти, фураж, горива/  заетите вещи  стават собственост на заемателя в момента на получаването им за разлика от вещите/ машини, инструменти, сгради/, които се предоставят на заемателя за временно ползване по силата на договор за заем за послужване. При „обикновения“ заем заемателят потребява дадените му пари, храна, горива,  докато  при заемът за послужване заемателят ползва временно дадените му вещи/машини, инструменти и т.н./.

 Заемът  е нормиран в чл.240 и чл. 241 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/ , чиято първа алинея казва, че  с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

 Заем може да дава всеки човек, стига да има какво да дава. За разлика от кредита, който може да бъде отпускан само от банка или друга финансова институция, която има изрично разрешение от държавата да извършва кредитиране.

 Заемът е вид договор, който се смята сключен с  даване на парите  и постигане на съгласие за връщането им. Писмен договор не е необходим за да дадеш на съседа заем/пари, сол, захар/. За разлика от банковия заем/кредит/, при който писмената форма е условие за валидност на договора.

 Лихва или друго натурално възнаграждение за ползването на парите/вещите не е наложително, но може да бъде уговорено.

 С даването на парите за заемателя възниква право да иска тяхното връщане след определен срок и/или при определени условия. Ако срокът на връщане не е бил предварително уговорен, задължението за връщане на заемната сума възниква от момента на поискването й/поканата/ от заемателя. Не е задължително парите  да бъдат върнати в същите купюри и монети, които са  били дадени от заемателя, но сумата трябва да бъде върната в същата валута, в която е дадена. Заемателят не може да бъде принуден да приеме нещо различно от това, което е дал, дори дадената сума левове да се връща по тяхната равностойност в друга валута.

 При задължението за връщане на вещи нещата стоят по сходен начин. Ако трябва да се върнат хранителни продукти, горива  или препарати , които са били употребени, връща се същото количество.

 Както при даване на заема така и при връщането му не е необходимо съставянето на специален документ, макар, че в много случаи си струва да бъде направено това усилие.

 И както даването на заем е на глед  просто и ясно, така нерядко между заемодатели и заематели възникват спорове, които често пъти стигат до съда.

За какво спорят заемодателите и заемателите?

1.Не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях.

Хората  си предават парични суми на различни основания, например парите се дават за да се  погаси на предходен дълг или се дава капаро при покупко-продажба. Важно е да се знае, че самият факт на предаването на паричната сумата, при липса на други данни, не означава, че  страните сключват договор за заем.

Не винаги ,когато  едно лице издава разписка, означава че то дължи определена сума пари. При липса на други данни/напр. основанието на което се дават парите/  разписката не е доказателство за сключен заемен договор.

Разписката може да бъде дадена напр. за получаване на капаро при продажба, аванс за поръчка/изработка, получен наем. Когато е дадена/върната заемна сума в разписката задължително трябва да бъде отбелязано, че тя се дава като заем, съответно  връщане на заем.

Съдебна практика: Решения на Върховния касационен съд-  Решение № 274 от 19.12.2013 г. по гр.д. №1285/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр.д. № 2202/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 97/22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. ВКС, ІV г.о., Решение № 69/24.06.2011 г. по гр.д. № 584/2010 г. ВКС, ІІІ г.о., Решение № 52/22.05.2009 г. по т.д. № 695/2008 г. ВКС, І т.о.).

2. Кога договорът за заем се счита за сключен ?

Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.      Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание.

Без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент/ дали първо ще се постигне съгласие да се даде сума, която после трябва да бъде върната и след това парите реално ще бъдат предадени на заемателя или първо заемателят ще получи парите и след това страните ще се постигнат съгласие кога и как ще бъде върнат заемът/.

 Предаването на парите  може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга ) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба  страните може да преуредят отношенията си с обратна сила . Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне – същото или равностойността му в пари. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да „върне”, а не да „даде” нещо (задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи). Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на парите  е да установи, че те не са получени . Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.

3. При съдебен спор как се доказва заемът ?

За доказването на договора  за заем и на факта на предоставяне на паричната сума важат общите правила на чл. 153 и сл. от Гражданския процесуален кодекс. Приложими са всички доказателствени средства без свидетелски показания (с оглед забраната на чл. 164 от ГПК).

При наличие на частни документи, подписани от страните, които са ги съставили (договор за заем и предварителен договор, съдържащ изявление за реално получаване на предоставената сума), които не са оспорени, същите съставляват доказателство, че изявленията които се съдържат в тях са направени от посочените в тях лица и удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е Решение № 43 от 26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.).

Съгласно  чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при доказване на договор за заем  над 5000 лева не се допускат свидетелски показания освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. В няколко решения на Върховния касационен съд е прието, че ако в съдебния спор за паричен заем  е установено предаването на паричната сума с  писмен документ/разписка/ , но липсват данни, на какво основание е направено това, за останалите елементи на договора / основанието- заем, срок и условия  на връщане, евентуално уговорена лихва/ няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Решение № 82 от 12.05.2015 г. по гр. дело № 5122/2014 на ВКС, III г.о. и Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС, ІV г.о.

Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. 

4 . Когато  реално предаване на паричната сума липсва, сделката не е осъществена.

 В съдебния спор за заем върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения. В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема,  забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност/понастоящем 5000 лева/.

Предоставената сума представлява съществен елемент на заемния договор и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания ( Съдебна практика  Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).

2018-06-14T20:15:49+00:00