Разпростира ли действието си запорът върху последващи постъпления в банковата сметка ?

Запорът върху банкова сметка  на длъжника съставлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което  определено вземане на длъжника от банката  се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с парите по сметката , а на банката като трето задължено лице – да плаща на длъжника.

 Запорът върху вземане по банкова сметка обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). С други думи,  задържането на парите по сметката на длъжника в банката и забраната запорираната сума да бъде изтеглена в брой или нареждана по друга сметка е гаранция за взискателя, че  той ще получи  дължимите пари след решаване на спора в негова полза с влязло в сила съдебно решение. Това е смисълът на обезпечителния запор.

В запорното съобщение до банката съдебният изпълнител посочва общият размер на дълга без да има сведения дали сумата е налична по сметките на длъжника. Най-често възниква въпросът може ли длъжникът да се разпорежда с парите, които са в повече  от запорираната сума.

 Запорът има действие върху разплащателните банкови сметки на длъжника до размера на сумите, посочен в запорното съобщение, както върху  наличните към връчване на запорното съобщение суми в банковата сметка на длъжника, така и  върху последващите постъпления, но не и по отношение на сумите, надвишаващи посочения в запорното съобщение размер.

 Пример: запорното съобщение е за 1000 лева, а по банковата сметка има 500. След налагане на запора по сметката постъпват още 2000 лева .При това положение запорираната сума е 1000 лева, а с остатъка по сметката в размер на  1500 лева титулярът й свободно може да се разпорежда.

 Съдебна практика по темата : Решение № 4/16.06.2017 г. на Върховния касационен съд  по търг. дело № 3129/2015 г., търговска колегия, 2-о отд., основание за  допускане на касационното обжалване чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

 

2018-01-05T15:38:26+00:00