Възражение на длъжника за несъразмерност на обезпечителните мерки по изпълнително дело

1.   Няколко въвеждащи уточнения във връзка с обезпечителните мерки, предвидени в Гражданския процесуален кодекс/ГПК/

Обезпечителните мерки са правни действия, чрез които се извършва обезпечението на иск / пред съда/  или на присъдено вземане /с изпълнителен лист/. Видовете обезпечителни мерки са регламентирани  в чл.397, ал.1 ГПК – налагане на възбрана върху недвижим имот;  запор на движими вещи и вземания на длъжника; спиране на моторно превозно средство от движение и спиране на  принудителното изпълнение.

Обезпечителните мерки в исковия процес се налагат въз основа на съдебна  обезпечителна заповед от съдебния изпълнител по отношение на запора и от съдията по вписванията по отношение на възбраната/чл. 400 ГПК/.

Обезпечителните мерки в изпълнителния процес се налагат от съдебния изпълнител по искане на взискателя с изпращане на съответното съобщение до трето лице/банка, работодател, пътна полиция/ по отношение на запора и до съдията по вписванията по отношение на възбраната.

Преценката дали поисканата от ищеца, респ. взискателя обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда се прави от съда/в исковия процес/ и от съдебния изпълнител в изпълнителния процес. В ГПК няма установен единен критерий за съразмерност и пропорционалност на обезпечителните мерки. В исковия процес съдията се съобразява с допустимостта и вероятната основателност на  иска с оглед  фактическите твърдения на ищеца и представените от него  писмени доказателства или задължава ищеца да представи парична гаранция/ чл. 391 ГПК/. В изпълнителния процес съдебният изпълнител отчита всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено/чл. 442 а , ал.1 ГПК/. Отказът на съда  да допусне обезпечение на иска и отказът на съдебния изпълнител да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие могат да се обжалват с частна жалба.

Предмет на настоящата статия е само несъразмерността на обезпечителните мерки по изпълнително дело, а  не несъразмерността на предприетите изпълнителни способи, които поради някои специфични особености ще бъдат разгледани отделно.

2.   Съразмерност на обезпечителните мерки

Заглавието “ Съразмерност“  е сложено пред новия чл. 442а от ГПК/Държавен вестник бр.86 от 2017 г/, но след него липсва легална дефиниция за съразмерност . От текста на чл. 442а , ал.1 ГПК по тълкувателен път се стига до извода, че законодателят е предвидил количествен критерий за  съразмерност на обезпечителните мерки. Обяснено с примери това означава :  за дълг от 1000 лева не следва да се изнесе на публична продан недвижим имот  с много по-висока стойност или за дълг от 1000 лева не може  да се запорират всички налични средства по  банковите сметки на длъжника.

3.   Практически проблеми, свързани със съразмерността на обезпечителните мерки.

3.1.      При запор на банкови сметки.

3.1.1 При запор, наложен като обезпечение на иск.

Тъй като ищецът  най-често не знае в кои банки ответникът има сметки и дали по тях има парична наличност, в заявлението до съда за допускане на обезпечение на иск обикновено се посочват поименно всички банки и клонове на банки, регистрирани в България и се иска допускане на обезпечение до размера на иска. Съдилищата издават обезпечителни заповеди, в които налагат запор в описаните банки ДО ОПРЕДЕЛЕН РАЗМЕР. В практиката няма противоречие относно размера на обезпеченото вземане: ако длъжникът има наличност по сметки в няколко банки,  запорират се парите само в една от тях  в определения от съда размер, ако наличността по сметките в една банка не е достатъчна за обезпеченото вземане, запорира се сметка в друга банка само за недостигащите средства за обезпеченото вземане.  С наличността по банковата сметка над  размера на обезпеченото вземане  титулярът й свободно може да се разпорежда. За да изпълнят обезпечителната заповед съдебните изпълнители изпращат запорни съобщения до всички, описани в нея банки. Ако след получаване на съобщението от банките/ по чл. 508 ГПК/ се установи, че запорираната сума общо по всички сметки на длъжника надвишава размера на обезпеченото вземане, съдебният изпълнител незабавно трябва да вдигне наложения запора на сметка/сметки над сумата, превишаваща обезпечението.

 3.2.      При възбрана на недвижими имоти

Възбраната представлява забрана на длъжника да се разпорежда/продава, дарява, заменя/ с имота след като тя бъде вписана по  неговата партида в Агенцията по вписванията. Ако въпреки това имотът бъде продаден/дарен ,сделката ще бъде недействителна спрямо кредитора, т.е. той ще може да насочи спрямо този имот принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си.

При действието на възбраната длъжникът остава собственик на имота, но кредиторът може да поиска насочване на принудителното изпълнение спрямо същия този имот при определени условия: да разполага с изпълнителен лист за вземането си и да поиска от съдебния изпълнител да извърши опис и публична продан на имота. До момента на извършване на оценката на имота нито  взискателят и съдебният изпълнител  знаят неговата пазарна стойност  нито има сигурност, че същият  имот може да бъде продаден и с получената сума ще бъде платен изцяло дълга и разноските по събирането му. Ето защо възбраната на няколко недвижими имота за дълг, чийто размер е по-малък от предполагаемата цена на имотите, не се явява несъразмерна обезпечителна мярка.  Неудобство за длъжника ,че не може да продава  възбранените  свои имоти , срещу сигурността на кредитора/взискателя , че може да се удовлетвори от продажната цена на един или повече от имотите на длъжника. Ако се приеме обратното би означавало практическа  невъзможност да се събере принудително дълга на „многоимотен длъжник“- ще бъде възбранен само един имот, който ще се окаже единствен и несеквестируем след вдигане на възбраните и продажбата на останалите имоти.

3.3.      При запор на моторни превозни средства

Запор на моторни превозни средства се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Пътна полиция и отразяване на това обстоятелство в регистъра на пътните превозни средства. Запорът на автомобила както и възбраната на имот представлява забрана за да бъде извършвана продажба/дарение на запорираните вещи.

 Запорираните автомобили остават във владение на собствениците им, които могат да се движат с тях в страната и в чужбина. Нерядко запорираните  автомобилите биват увреждани при пътни транспортни произшествия, стават обект на кражба, пожар и други инциденти, което води до невъзможност същите  да бъдат принудително продадени от съдебен изпълнител. Обезпеченият кредитор/този, в чиято полза е наложен запорът / няма право да се удовлетвори от застрахователното обезщетение за застрахования автомобил, което  длъжникът би получил  в случай на застрахователно събитие/ катастрофа или друг инцидент/.  Известно е, че дори автомобилът да престоява на паркинг или в гараж,  неговата продажна цена намалява значително. Ето защо,  запорът на автомобил или повече автомобили, чиято предполагаема пазарна стойност надвишава размера на обезпеченото вземане, не се явява несъразмерна обезпечителна мярка по смисъла на чл. 442 а, ал.1 ГПК.

4.   Възражение на длъжника за несъразмерност  на обезпечителните мерки.

След влизане в сила на чл. 442а, ал.2 от ГПК,  публ. ДВ ,бр. 86 от 2017 г. , длъжникът има право да възрази пред съдебния изпълнител за несъразмерност на обезпечителните мерки. Това не означава обаче, че същите  автоматично ще бъдат отменени. Възражението на длъжника задължава съдебния изпълнител да извърши преценка на наложените обезпечителни мерки с оглед всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Ако съдебният изпълнител установи несъразмерност  той вдига СЪОТВЕТНИТЕ обезпечителни мерки. Под „съответните“ следва да се разбират тези от наложените обезпечителни мерки, след вдигането на които дългът /главница и разноски/  може да бъде събран без затруднения.

Възражението по чл.442а, ал.2 ГПК се отнася за обезпечителните мерки, наложени от съдебния изпълнител в изпълнение на обезпечителна заповед /запори на банкови сметки/  и при принудително събиране на парични вземания/възбрани и запори на движими вещи/. Запорите на банкови сметки и вземания на длъжника за принудително събиране на парични вземания се считат изпълнителни действия, а не обезпечителни мерки. За тяхната несъразмерност длъжникът също може да прави възражение.

Правното средство за защита на длъжника в случаите, когато възбраната и запорите са наложени от съда като обезпечение на иск, е частна жалба срещу определението на съда за допускане на обезпечението, а не възражение до съдебния изпълнител за несъразмерност на обезпечителните мерки. Възражение е допустимо само в случаите, когато в изпълнение на обезпечителна заповед едновременно са наложени запори на повече от една банкова сметка и запорираните суми по тях надвишават обезпеченото вземане.

Отказът / изричен или мълчалив/ на съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника за несъразмерност на обезпечителните мерки по чл. 442 а, ал.2 ГПК не подлежи на обжалване пред съда. В случаите, когато съдебният изпълнител не е вдигнал навреме наложените запори на банкова  сметка  като  е допуснал явна несъразмерност на обезпечителните мерки, той носи отговорност за вреди по чл. 441 ГПК.

2018-02-14T15:53:19+00:00